Заплатата на премиера ме интересува точно толкова, колкото заплатата на чистачките в Министерския съвет. Колкото и много да взема, няма да събори бюджета на държавата. И обратно: колкото и малко да взема, това не значи, че трябва да съм снизходителен към гафовете и управленските му грешки.
Ако той си върши работата така, че аз, средностатистическият български гражданин, да мога да живея удобно и сигурно, да си печеля спокойно парите и да не се занимавам с глупости, нямам нищо против да взема, ако ще по милион на месец и да се вози в бронирано Бентли последен модел.
При това, не само ще си плащам данъците с удоволствие, а и ще се фукам пред чужденците какво Бентли аз, българският данъкоплатец, съм купил на премиера си, защото съм доволен от него. И ще ги питам ехидничко какво са купили те на техния ;)
Ако обаче не си върши работата така, даже и никаква заплата да не взема, това не го оневинява.
Всъщност, за да престанат тия дребнави и безсмислени одумвания на тема заплати, имам едно радикално предложение:
Ония може би 500-600 души, които са на върха на властовата пирамида в държавата (президент, председател на НС, премиер, депутати, министри, лидери на политически партии, членове на върховни съдилища, главен прокурор и т.н., до кметове на областни центрове) да си определят заплатите сами.
Ама не групово, а всеки лично за себе си.
Всеки месец, всеки от тях да решава колко да си вземе от държавния (респ. съответния партиен или общински) бюджет като възнаграждение за предходния месец, без никой да може да му налага ограничения.
С едно задължение: кратка обосновка защо смята, че трябва да вземе точно толкова - какво е полезно е свършил през месеца, какво не е успял.
И сумите, заедно с обосновките, да стоят на видно място в интернет, например - на сайта на Сметната палата.
Да ги видим как самите те оценяват работата си. И те да се видят. Мисля, че ще е полезно за всички.
Тцъ, не ща да ставам министър-председател. В такава „среда“ като нищо в някой прекрасен момент ще ми изпушат бушоните и ще стане лошо. Ако не ме гръмнат още преди това, задето развалям „къщичката“... ;) А идеята сами да си определят заплатите е колкото на майтап (защото никой няма да се съгласи), толкова и наистина (защото има доста плюсове). Първо, поне някаква текуща отчетност пред избирателя. В момента такова нещо няма – и именно там е един от най-сериозните проблеми на функционирането на родната ни демокрация... хм, все ми идва да пиша тая дума я кавички, когато се отнася за България... Веднъж като минат изборите и вълната назначения след тях, всеки смята, че е хванал Господа за шлифера и дава газ, докъдето може. Само дето напоследък се пазят от явни скандали (преди и за това не им пукаше) – за да не ги сменят скоропостижно с някой срещнат на кръстопът ;) Обаче скандалите не са лост на демокрацията, колкото и да изглеждат като такъв. Второ, ще се види много ясно на кого докъде му стига наглостта. И точно затова самият „висш ешелон“ ще се види принуден да се замисли кое е нормално и кое е нагло. Те в момента нямат особени стимули да мислят по тоя въпрос. Трето, като наближат избори, „стената с обосновките“ ще бъде една много полезна база данни от самопризнания. Хем справочен материал за драгия електорат, хем юзда за ония, които разчитат на късата му памет. Освен това много добре ще се види кой как се опитва да лъже и да шикалкави: един път ще успее да излъже достоверно, втори път, трети – но на петия ще се издъни. Четвърто, такъв начин на определяне на заплатите ще бъде оздравителен стрес за доста мозъчета, тъй като ще подложи на ежемесечно изпитание цялата негласна част на системата на субординация във властта. Ако си пишеш повече пари от висшестоящия – кофти (значи твърдиш, че си си вършил работата по-добре от него); ако си пишеш твърде малко – пак кофти (значи признаваш, че не си вършиш работата добре). И на всичкото отгоре си длъжен да обясниш ЗАЩО. Публично. Една такава дилема може да ги принуди да пишат само това, което наистина могат да защитят. И в крайна сметка разходите за заплати на тия няколкостотин души може даже и да намалеят. Освен че ще бъде много интересно да се сравняват функционално еквивалентни длъжности: примерно, по колко са си писали Станишев и Костов, и как са се обосновали. За Доган специално пък може да има отделна ежемесечна рубрика, озаглавена, примерно, „Ехо от Цанков камък“... Пето, драгият електорат ще получи малко яснота кой с какво се занимава по високите етажи. Защото това, което се вижда в момента, е че се возят в едни автомобили, заседават и приказват по телевизията. То не е само това – въпреки че има и такива; ще си проличи кои са те и кои са другите, които вършат смислена работа. И т.н. А за обосновката – никакви ограничения. Който каквото намери за добре, това да пише. В това е смисълът. Стотици хора са преки свидетели на работата на тези няколкостотин души, а хиляди я наблюдават достатъчно отблизо, за да могат да правят обосновани предположения и заключения – така че каквато и омерта да е наложена, ако лъжат, все ще излезе нещо.