Този текст ни беше изпратен на редакционния имейл от Силвия Димитрова, която е преподавател по български език и литература. Тя вече е позната със съветите към седмокласниците преди националното външно оценяване (матури), както и с мъдри напътствия към техните родители.
Сега тя разсъждава върху един все по-дискутиран проблем на българвското образование - функционалната неграмотност.
* * *
Разбира се, можете да ме обвините, че съм крайна и твърде остра. Чак пък "диагноза"? Но нека ви разкажа и дам примери, а после ще мислим как да определим функционалната неграмотност.
Според определението на ЮНЕСКО, "функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността."
Да погледнем обективно и честно как съвременното дете "използва четенето, писането и смятането за свое усъвършенстване". Пълна трагедия - то въобще не може да ги използва!
Като казах "трагедия", та се сетих - често ми дават пример с жанр от епоса - лирика. Толкова ли е трудно да се запомнят трите основни рода - епос, лирика и драма?! Трудно ли се различават, че трябва да чувам нелепи определения като "Ако е късичко е стихотворение, ако е дългично, е разказ"?!
Но да оставим българския език и литературата накрая - там примерите са най-много и всички - изпитани на свой гръб. Да погледнем функционалната неграмотност, която забива нож в нечий друг гръб - този на математиката.
Когато казвам на учениците си, че "животът е математика", аз наистина вярвам в това. Математиката ни трябва всеки ден и нейното прилагане е толкова нужно, че детското недоверие направо ме озадачава - "точно Вие така да говорите за математика?!".
Ето примери, които няма да коментирам.
Имаме две събираеми, получаваме сбор, който е по-малък от всяко събираемо. Как така? Отговорът - нещо се е объркало...
Всяко нещо може да се обърка, всеки може да сгреши, но функционално грамотният човек осъзнава грешката си и търси вярното решение. Влизаме в магазина с 10 лева, пазаруваме за 8,70 и си тръгваме с ресто от 41,30 лева. Как така?
Лодка се движи по течението и срещу него между два града. Общо пътува 7.00 часа. Колко пътува в едната и колко - в другата посока? Отговор - в едната посока 49.00 часа. Как така? Машина на времето ли имаме, разтягаме ли го по някакъв начин?
Бай Иван тръгнал с колата си от София за Самоков. Колко е платил за гориво? Знаем разстоянието, разхода за километър, цената на литър бензин. Умножаваме и получаваме 26 000 лв. Как така? Скъпо ще е това пътуване...
Турист, очевидно туткав, тръгнал от една хижа с 4 км/ ч. Два часа след него тръгнал друг - със скорост 8 км/ ч. След колко часа го е настигнал? Отговор - след 360. Как така? Колко денонощия ходене са това?
Ето примери и от историята...
Изучава се обществената структура в Древен Египет - от робите до фараона. На второ място в пирамидата са "знатните и жреците". Детето не знае значението и на двете думи, нарича прослойката "златни жребци".
Все по-често се правят асоциации на базата на фонетичния принцип - не се създават връзки, не се търси логика, не се очаква разумност. „Царят построил храм в йероглиф." Вместо в Йерусалим. Това подвеждащо „йер"...
Бащата на Пинокио се казва джипито, не е Джепето...
Ботевото "юнаци по планините и мъже в хладни механи" става "юнаци по планините и мъже в хладни механизми". Как така?
Ето малко примери и от географията:
Четем откъс от урок - "твърдолистни растения във вечнозелените гори", разбираме го като "твърди листа във вечните гори".
"От растенията, които служат за храна, те най-много отглеждат памук". Питам детето яло ли е памук. Да, яло е, захарен...
"В земеделието не си служат с изкуствени торби." Да се разбира "торове".
Една от задачите на училищното образование е обучението по писане на текстове. Познанията, които учениците получават, са повече на теоретично ниво - правила за преразказване, знания за структурата на съответната тема, познания за различните стилове.
Изграждането на самостоятелни текстове, които не са заимствани от интернет и сборници с анализи, е непосилна тежест за учениците. Ето примери от българския език и литературата...
"За вида на изреченията мога да кажа, че простото си е просто и сложното си е сложно" - така и не запомнихме, че броят на сказуемите ги определя.
Четох "Изборът на белоногата", т.е. "Изворът на белоногата".
А стават и наистина конфузни ситуации.
Преразказваме "Акулата" на Лев Толстой - "Артилеристът не можеше да мръдне." В глагола "мръдне" "м" е заменена с "п". Неудобничко някак, но така е прочетено.
Яворов е казал: "...от заник слънце озарени...". Разбрано като "заник" с добавка на "д". Нелепичко някак, но така е прочетено.
"Ангелското крило" е прочетено като "агнешко крило". Тъпичко някак.
Достигането на функционална грамотност - четивна, математическа и по природни науки, е равнозначна на усвояването на умения за успех. Но такива умения не могат да се развият, ако българското училище продължава да е среда, в която се пренебрегват дискутирането, свободното говорене, креативните идеи, конструктивната критика, аргументираното несъгласие.
Мислете каквото искате, смекчавайте реалността, ако желаете...
За мен "функционалната неграмотност" е диагноза. И за да съм честна - заболяването се разпространява като епидемия.
Ако тръгнем от твърдението, че грамотността е социално умение, става ясно, че решаването на проблема с функционалната неграмотност не търпи отлагане. Това е въпрос, който засяга цялото общество, но всичко трябва да започне от семейството.
Вашето 14-годишно дете може ли да си изпържи яйце, да си отреже хляб, да си зашие копче!? Дано не му липсват уменията с ръцете.
Защото всички искаме да отгледаме и възпитаме личности, които се справят в ежедневието, благодарение на своята сръчност и функционална грамотност.
Онзи момент, в който държиш да кажеш нещо, но не разбираш нищо, затова нямаш какво смислено да казваш, и, предвидимо, изръсваш куп глупости. Току-що описах всеки твой waking момент, Mako. Дори не си разбрал причината защо говоря за вероятности и статистика, камо ли пък самия аргумент. Просто както винаги си се подразнил, че нищо не разбираш с твоята "диплома" от НСА, и, като всяка жаба, си решил да вдигнеш крак да те подковават и теб, без дори да осъзнаваш, че всъщност се намираш в лаборатория, не в ковачна. Придържай се към "саркастичните" забележки, глуповати намеци, кенефен език и емотикони. Те, виж, ти се удават.
"Татковината ни, Родината ни, Българщината ..." - крещеше форумният идиот, а в същото време се явяваше на кастинги за риалита със западно влияние и висок награден фонд, дереше с нокти и зъби да осъществи контакти холивудски известности, даваше интервюта за кабеларки гледани от "родоотстъпници"... Той наричаше това изкуство.
Да разведрим атмосферата с един виц: Айшето чете исторически роман и нещо не разбира. Пита мъжа си. -Сали, квой то "Хетерите неизменно учадтвали на пир на паттриции и плебеи. Квой то хетери? -Курви. -Ами квой то пир? -Софра. -Ми кви са тия патриции и плебеи? -А-а, щом има софра и курви , туй са партийци и плейбои. Това функционална неграмотност ли е? Не мисля. Това е четене с интерес и опит за разбиране, бил той и не напълно успешен. А "златните жребци" и "джипито" са липса на интерес към преподавания материал. Изобщо, според мен, функционалната грамотност не може да се прецени в училище а при изпълнение на функциите. През 70-те почнаха да се появяват в пресата бисери от ученически тетрадки. От онова време си спомням, че Наполеон бил диктатор, защото можел да диктува няколко писма едновременно. По-късно ги четох в стотиците тетрадки, които жена ми носеше в къщи за проверка. "Смирненски с юмрук в рака гнъсно критикуваше войната". А един юнак не знаеше да си напише и името ДимитАр. Но съм сигурен, че ако на Митко му върнат ресто 41.30лв, ще се сети, че вместо 10-рка е дал 50-рка. И бай Иван, ако на бензостанцията му поискат 2600лв ще ги направи за 2ст. Без значение как са се справяли със задачите в у-ще. 21 boris | 21.06.201910:06 Е, то и ма и хора, дето са грамотни, но нефункционални. Абсолютно си прав, борисе. Когато работих на сточна гара познавах цигани, които се подписваха с пръстов отпечатък. Една от касиерките си помисли, че може да ги излъже със заплатите. Неграмотните цигани я изловиха за нула време. А познавам и хора с висше образование, които и с елка не могат да си сметнат покупките в супера. А в своята област са напълно функционални. Между другото, и на мен ми се е случвало да получавам зашеметяващо ресто. Веднъж в Рио платих с банкнота от 20 реала и ми върнаха ресто 1 200 000 крузейруш. Заинтересувах се, питах тоя-оня и научих, че в Бразилия тогава вървяха 4 парични единици, деноминирани по 100 и 1000. Ето на, че и аз се оказах функционално неграмотен, както винаги съм имал 6 по математика. Добре, че човекът се оказа почтен.
...24 kifte | 21.06.201916:57 "Татковината ни, Родината ни, Българщината ..." - крещеше... В българския език дума "кифте"няма. Ама ти, кифте, га яде пиуе със зеуе не каза "не искам".
Кифте е прекрасна диалектна думичка , кояточудесно се съчетава с уна море гранде, Хаджи. Яла съм фиуе , фуейки и десерт от скакауци в шокоуад по китайски.
Хаджи, един съвет: следващият път кажи на твоите познати да не водят Елка в супера. Да пробват с Ганка.
14 Mako | 20.06.201914:58 Specifier | 20.06.201912:50 ЕТО ВИ ДОКАЗАТЕЛСТВО, че сред форумците не е рядкост да срещнеш функционален неграмотник... ================================= Пикаеш ли газ? Пикаеш! Пикай, Специ, пикай - ще се облекчиш до степен на функционална грамотност Намига ^^^^^^ Не разкривай качества и свойства плод на дългото еволюционно развитие на индивида - ше предизвикаш някоя световна.
Както винаги се опитваш да представиш тривиалното наблюдение и констатацията, че не си успял да разбереш нищо от моите думи, като лична обида. Не е. Има съществена разлика между това ти да решиш лично да се обидиш понеже съм забелязал и посочил безбройните ти слабости прояви на откровена глупост и неразбиране, което теб не те кефи, и това аз целенасочено да те обиждам. Първото е твой личен избор, към който нямам абсолютно никакво отношение, второто би било изцяло под мой контрол ако го правех. Не го правя. Няма никаква практична причина да обиждам мръсен плъх, а констатацията, че е мръсен и смърди изобщо не е обида, въпреки че самият плъх - естествено - практически винаги ще избере да се обиди, след което ще потърси как да се оттърве от личната отговорност за това, че е избрал да се обиди, като се опита да я прехвърли върху някой друг.
>особено ценен твой принос в биологическата наука Не искам да взимам кредита, когато не принадлежи на мен. Приносът е твой - ти си конкретното доказателство. >думата "оттърве" Хах.. sue me, че се случва да допусна правописна грешка. Мериш със своя аршин - на мое място зверската ти комплексарщина би те накарала да замажиш със стандартното "ама аз тази грешка нарочно я направих и ти се хвана, хаха!", плюс типичния залп присмехулни емотикони. Не на всички хора егото им е толкова безумно крехко, че да се разклати заплашително от една единствена правописна грешка. Конкретно, аз се чувствам доста спокоен за нивото си на грамотност, заради което изобщо не ми се налага и не ми и хрумва да замазвам подобни грешки както постоянно правиш ти. Апропо, пунктуацията ти, например, е консистентно сбъркана в почти всеки коментар, но ти дори не се усещаш, защото.. well.. защото не я умееш достатъчно за да знаеш кое е правилно.
Разбирам, че всячески се опитваш да замажиш всяка своя грешка (а те никак не са малко), но точно "магломан" го беше повторил два пъти в един и същи коментар. Понеже вероятността това да стане случайно е практически нула, вероятно сега ще замажеш с гореспоменатото "ама аз нарочно и ти се хвана, хаха, глупак!".. Отново повтарям - за разлика от теб, аз нямам точно никакъв проблем да призная граматическа грешка, защото се чувствам напълно комфортно в знанията си относно, в случая, българската граматика. Не съм безгрешен, но не ми и трябва и не го твърдя, защото съм напълно уверен в способностите си, а не жалък комплексар, на който му избива студена пот всеки път, като допусне грешка, и трескаво търси как да я замаже, зер, да не се изложи!
Ти изобщо знаеш ли разликата между "аргумент" и "твърдение", например, в частност, "вероятностно твърдение"? Конкретно, в изречение като "по-добре е да се гръмнеш, защото изглеждаш твърде тъп за да имаш положителен принос за цивилизацията", това след запетаята е аргументът защо авторът на изречението мисли, че е по-добре да се гръмнеш. Твърдения, от друга страна, са изречения като "ти си глупав" или "вероятно не би се справил със задача от трети клас". Виждаш ли разликата? Щото разлика има. Но май си твърде глупав за да я разбереш. Не, това също не е "аргумент".
ГАТАНКА Which is more loathsome? hog OR pork meatball
>комичен опит да избягаш от разговор по същество. Хахаха.. Да, не се и съмнявам, че най-същественото за теб, истински важният разговор "по същество", е относно замазването на онази тъпа грешка, защото си толкова безобразно комплексиран, че всеки намек, че може би е възможно да си допуснал грешка - независимо колко тривиална и без последствия - води винаги към безспирни и напълно безсмислени "разговори по същество" за това как твоята грешка не е баш грешкс, защото ти си непогрешим. Ще повторя - единствените хора, които изпитват толкова остра нужда да замазват, извиняват, обясняват грешките си, и за които именно тези "разговори" са "по същество", са безобразно комплексираните мижитурки. Останалите хора могат просто да кажат "сгреших/не внимавах/това не го знаех". Комплексарите не можете да си позволите този лукс. Да, да, знам. Най-вероятно просто ще пропуснеш всичко, което съм казал, и ще продължиш "по същество" - тоест, с оправданията, замазванията и обясненията за това защо тъпата грешка, която си допуснал, изобщо, съвсем и по никакъв начин не е грешка. Дерзай. Обслужването на комплексарщината ти очевидно е най-силната ти мотивираща сила.
Почва да ми става леко неприятно да те наблюдавам как се гърчиш между достижимото дори за малко дете осъзнаване на моето пределно очевидно и ясно отношение към въпроса, и неистовото ти изгарящо желание все пак да си кажеш каквото ти е адски важно, каквото ти е "по същество", независимо че на абсолютно никой друг не може да му дреме по-малко за този твой трепет и разтрисащо нервозна тревожност. Знам, ти си убеден, че не е така, че на хората им дреме. Опитай да намериш дори един такъв. Опитай. Или недей, защото дори ти не си толкова безмерно тъп, че да не осъзнаваш прекрасно простия факт, че такъв човек не съществува. And now back to our regularly scheduled programming - евтин сарказъм, нефелни опити за лични нападки, беснеещо безсилие и емотикони.
А, да, щях да пропусна най-инфантилното и най-любимо за теб напоследък "НЕ, ТИ!!!". Забравям го просто защото все още ми е трудно да зацепя как възрастен човек може да е толкова религиозно вманиачен към похват, привичен общо взето само за деца на 4-5.