Юрий крачеше в мрачно настроение, което допълнително се влошаваше от факта, че в Москва беше дъждовно и градът изглеждаше така, сякаш го е рисувал американец, който мрази Русия, както само един американец си може.
С други думи - столицата изглеждаше потискащо. В полиетиленовата пазарска мрежичка на Юра един в друг се удряха и дрънчаха някак цинично весело два буркана - трилитров стъклен бидон с кисели краставички и скромно бурканче хайвер.
Минувачите гледаха подозрително торбата - къде, по дяволите, е водката?! Да не би това да е западен шпионин?!
На другия ден Юрий беше на ваксинация срещу коронавирус и с много заплахи и увещания го убедиха, че не трябва да пие. Алкохол, Юрий дълбоко вярваше, че водата е вредна.
Затова в супермаркета пропусна своята любима водка - "Путинка" - и директно се отправи към щанда с колбасите. Там обаче се търкаляха два пакета кренвирши, марка "Казачок", и една опаковка "дупета", произход - Испания, дата на годност - септември 2017 г.
Руснакът реши да заложи на нещо, с което няма да се отрови - хайвер и кисели краставички, които прибра в мрежичката и се отправи към вкъщи.
Там го посрещна жена му Люда, която вече беше преминала през имунизацията и се беше върнала към обичайния си режим - 300 грама водка на обяд, три бири за следобедна закуска и 400 грама "твърдо" за вечеря. Така на всеки член от семейството се падаше по бутилка "Путинка" на ден - чиста работа. Само на детето разрешаваха по половинка - все пак беше само на 11.
С Люда обаче стана известен проблем, когато ѝ се обадиха от поликлиниката за ваксината - за да покаже дрегер под 0,5 промила, на нея ѝ се наложи да не близва три седмици.
Сега беше ред на Юрий, който гледаше Люда на гюрултия, топеше киселите краставички в хайвера и ги преглъщаше, почти без да дъвче.
На другия ден нещата станаха още по-страшни...
Юра се събуди без обичайното главоболие, световъртеж и тържествен камбанен звън в главата, но и със зверски тремор в ръцете, заради който едвам си облече домашния потник с дупки колкото пет рубли. Предметите бягаха и се изплъзваха коварно от треперещите му ръце, които сякаш бяха намазани с олио.
В кухнята се изгори три пъти, докато си запали цигарата, и припсува майките на всички комшии до 22-ия етаж на московската панелка. Така не беше псувал, откакто последно падна на CS от някакви англичани. А кафето имаше вкус на балатум, полят с инка. Не беше пил кафе от ученик...
В поликлиниката, където се очакваше да дойде краят на тази мъка, Юрий окончателно беше решил, че той се ваксинира много по-качествено и по-ефикасно у дома, отколкото биха могли медицинските специалисти, и че би било по-поносимо да изкара коронавирус.
Споменът за препарираното лице на Путин, който със строг и сериозен обяснява за ваксината по телевизията, прекъсна еретичните мисли, които вървяха в главата на Юра.
А и в лекарския кабинет така миришеше на спирт, че му се завиваше свят от жажда.
Когато видя медицинската сестра да хваща шишето със спирт, реши, че ще я убие и излежи в Сибир. После се сети, че там сигурно ще пробват не една, а хиляда и една ваксини върху него, и прибра чинно треперещите си ръце към тялото, за да не събори нещо от инвентара без да иска.
Идеята да утрепе 130-килограмовата сестра, която щеше да му бие имунизацията, му мина само още веднъж - когато тя отпи яка глътка спирт, примлясна и каза "Охааа!", преди да дезинфекцира рамото на Юрий.
После всичко се разви по план - Юра се прибра щастливо ваксиниран срещу коронавируса, пък за целия работен ден сестрата изпи само 500 грама чист спирт. На другия ден Юрий заживя в един свят без COVID-19, на който той викаше ЦОВИД, и всичко потръгна по мед, кисели краставички и водка...
