Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Баба ти все с GPS се е ориентирала...

С джаджите пестим време и усилия, но за какво ги ползваме Снимка: iStock
С джаджите пестим време и усилия, но за какво ги ползваме

Едва ли можете да отгатнете кои са двете професии с най-ниски нива на смъртност от болестта на Алцхаймер - най-честата причина за деменция.

Това, поне според проучване на Медицинското училище на Харвард, са шофьорите на таксита и линейки. По простата причина, че се налага да запаметяват пътната мрежа и мозъкът им постоянно трябва да изпълнява задачи за навигация и пространствено мислене.

Т.е. заради постоянната когнитивна стимулация те може би са в по-малък риск от развитие на деменция.

Колкото и провокативни да са тези изводи - например средно шофьорите на таксита и линейки, чиито данни са ползвани за проучването, са живели до 64-67 г., а Алцхаймер обикновено се появява след 65 - отдавна е известно, че стимулацията на мозъка помага срещу деменция.

Елементарни дейности като писане, четене, решаване на пъзели, игри като шах, учене на нещо ново, свирене на инструменти, а също и социалните контакти и участието в обществени дейности стимулират мозъка и могат да забавят загубата на когнитивни способности.

Това, естествено, изобщо не значи, че ако използвате GPS в колата ще развиете деменция. Или че пък отказът от този тип навигация ви гарантира дълъг и качествен живот.

Но е поредният повод да се замислим за зависимостта си от технологиите и за аутсорсването на собствените ни когнитивни и физиологични функции към джаджи - уж с идея да живеем по-добре.

Да вземем отново за пример GPS-а. Това, няма спор, е безценно улеснение - и на 4 или 2 гуми, и на два крака. Трябва да си или мазохист, или сектант, или ужасно извън този свят, за да се откажеш доброволно от толкова лесна навигация, за да хванеш карта, да следиш пътни знаци и да разпитваш хората по пътя за посоката. Да губиш време, енергия и нерви, които можеш да спестиш.

Проблемът обаче е, че в замяна все пак губиш нещо - ако не способността, то поне лекотата при ориентация със собствени сили.

Въпросът дори не е толкова за някакви апокалиптични сценарии, при които - ужас! - хора, на които никога не са е налагало да се ориентират без GPS, изведнъж да се окажат без него и ще настане опасен транспортен хаос. Ще се оправят някак, макар и доста стресирани.

Въпросът е в това защо ще са стресирани. Защото мозъкът им просто не е "научен" да изпълнява функция, която по принцип му е присъща и вродена.

Не е свикнал да обръща внимание на пътни знаци, табели и указания, да забелязва и запомня подсъзнателно характеристики на пейзажа, които да му служат за ориентация, да се поставя в пространството, за да знае къде се намира.

Аутсорснал е естествената си функция на технология и се е разтоварил от част от задачите си. С цел човек да не се разсейва при шофиране, да не се лута, закъснява и губи.

Но ако наистина попадне в ситуация, в която трябва да се оправи сам, ще му е доста по-трудно (друг е въпросът доколко средностатистическият човек днес изобщо може да се окаже в положение, при което да трябва да се ориентира наистина само със собствени сили и съответно - доколко в бъдеще тази функция на мозъка изобщо ще ни е необходима).

И това е просто една невинна навигация. Помислете колко по-осакатяващо за когнитивните ни способности е улеснението ChatGPT да мисли вместо нас...  

По-интересно е обаче какво правим със спестените време и енергия от това аутсорсване и къде е границата на разтоварването от естествени функции.

Все пак технологичният напредък ни е извел от пещерите и ни е дал възможност да си освободим време за нещо различно от търсене и приготвяне на храна. Той и успехът ни като вид вървят ръка за ръка.

Но той е и този, който позволява да седиш на дивана с лаптопа и да въртиш оттам цялото си битие, без да ставаш - да поръчаш покупки, да сготвиш, изчистиш, работиш и общуваш с останалия свят. 

Уж за да си осигуриш възможност и време за нещо по-полезно или приятно.

Но какво е то? Какво обикновено правим със спестеното време?

Грижим се за себе си и близките си? Правим неща като разходки на чист въздух и зеленина или пък тренираме повече? Четем повече книги, ходим на кино, усъвършенстваме се в нещо - уроци и курсове?

Или пък работим още повече часове?

Или често просто не правим нищо - бинджваме сериали, зяпаме риалитита и мачове или просто скролваме из телефона...

Стоим пред екрани и тъпеем безпаметно.

По-добре това, отколкото да се редиш на опашка за плащане на данъци, да переш на ръка или да ставаш, за да смениш от копчето на телевизора Канал 1 с Ефир 2, ще кажете вие, и ще сте напълно прави.

Но, както винаги, въпросът опира до баланса. Да използваме джаджите, за да улеснят живота ни, вместо да го превземат и обезсмислят.

Да приготвиш храна със собствените си ръце е приятно. Да се раздвижиш из къщата и извън нея е приятно. Да стимулираш и предизвикаш мозъка си е приятно.

Да общуваш с хора извън екрана, използвайки всичките си сетива, е задължително.

Празници са. Нека използваме свободното време с близките си пълноценно.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените