Българската естрада е гневна.
На сцената тя пее за любов и вино, но когато представителите ѝ се озоват на някое меко телевизионно диванче, започват да се оплакват, да затъват в носталгия и да обясняват, че всички по-млади са маскари.
Че естрадните изпълнители не могат да свикнат с реалност, в която пазарът определя какво ще се слуша, се видя, когато през май 2022 г. нададоха глас да се въведат квоти за български изпълнители по музикалните канали.
Но не знаех, че неслучилите се квоти са засилили жлъчта и завистта в бранша. Разбрах го в една неделна сутрин преди няма и две седмици.
От телевизора долетя школуваният глас на Нели Рангелова, която с престорена усмивка обясняваше, че не се ядосва на младите изпълнители, защото догодина и без това няма да ги има.
Докато косъмчетата на тила ми неволно настръхнаха от чутото, певицата продължи безпощадно - те, младите, "танцували" от ден до пладне, но пък искали космически хонорари и, о, небеса!, даже имало такива, които им ги дават.
В този хор преди горе-долу същото време запяха и дует "Ритон", отново през насилени усмивки.
В телевизионен ефир те се оплакаха, че понеже са утвърдени имена, към тях изискванията били по-високи, отколкото към по-младите изпълнители.
Същата реторика пронизва като лък изказванията и на други български естрадни певци.
Думите на иначе талантливи и признати музиканти тежат от зле прикрита ненавист към поколенията артисти, които не просто се задават след тях, а вече владеят сцената и сърцата на публиката.
Лъха на завист и щипка немощ.
А воплите са еднотипни - вече няма хубави текстове, вече няма качествена музика. Вече няма "Балкантон" и неговите хонорари, по които пък сълза пусна наскоро Силвия Кацарова (във в-к "Дума")...
Ще кажеш, че след залеза на родната естрада е станал вселенски потоп и след него нищо не никне - ни добра нова музика, ни свежи таланти.
Уж с годините идва и мъдростта, а мъдростта гласи, че идните поколения неминуемо сменят по-старите и обикновено го правят нелошо. Природа, какво да я правиш...
Разбира се, всеки има възможност непримиримо да тропа с крак и да отправя нападки към младите си конкуренти, негово право. По-разумно е все пак това да се случва в тесен приятелски кръг, а не по национална телевизия.
И в двата случая обаче хленченето, маскирано под воала на високопарност и непоклатимо самочувствие, няма да накара абсолютно никого да спре "Бял лист" на МОЛЕЦ и да си пусне "Бум бум" на Нели Рангелова.
Ако и последната да смята, че МОЛЕЦ и връстниците им са "еднодневки".
