Мистериозно проклятие преследва българските сериали и не подминава дори и най-новите попълнения в жанра - заглавието е ново, а пък сюжетът и лицата сякаш са все едни и същи.
Всичко започва с много реклами, куп шарени билбордове и още повече надежда, че, ето, този път ще настигнем поне братята турци и техните лъснати от кич, пудра и позлата поредици, и завършва с кофти усещането, че гледаш епизод на "Съдби на кръстопът", но актьорите не са чак толкова талантливи.
Българските продукции въвеждат зрителя си в свят на мрачни персонажи с тъмно минало, където дори и 16-годишните момичета крият тежки тайни, наркомании, аборти и една двойка от контролното по математика от миналата седмица.
Клишетата из сериалите ни са неизброими, но ето няколко от особено дразнещите:
"Чакай малко, тоя кой беше?!"
Колкото и да внимаваш в картинката, явлението е редовно - гледаш поредния роден сериал, сюжетът тече уж гладко и в следващия момент се улавяш, че се чудиш кой кой е. Братя ли са тези двамата, братовчеди ли са, шеф и подчинен ли са?
А този третият какъв им се падаше?! Дори и в семейството на Софи Маринова не е толкова объркващо!
Ситуацията се влошава, защото никой не си прави труда да подбере актьори, които поне малко си приличат. Детето никога не наподобява дори бегло на майка си и баща си и даже не прилича на съседа, а двамата братя обикновено изглежда са не само от различни бащи, но и от различни майки и от различни краища на земното кълбо.
В допълнение сценаристите имат ясно изразен афинитет към разбити семейства, където цари вселенска супа от втори и трети бракове, доведени деца, породени деца и въобще - кой беше тоя?!
И като говорим за дисфункционални семейства...
Снаха vs. свекърва
Тези две жени задължително се мразят.
Да, в реалния живот вече има десетки дами, които се разбират прекрасно с майката на любимия, разменят си рецепти за малеби и си честитят рождените дни съвсем откровено, без да се усмихват като клоун от филм на ужасите.
В българските сериали това е абсолютно невъзможно. Там свекървата не може да диша снаха си и я мрази вдън душа, защото на второто гостуване тази млада и наперена нахалница е изкоментирала, че розовите салфетки не си отиват на лилавата покривка. И че сребърният сервиз от сватбата е демоде. Мръсница!
Затова свекървата-закрилница желае на снахата кратък, изпълнен с мъки и отвара от татул живот, за да може после синът ѝ да се вземе с онова хубаво, хрисимо момиче от съседния вход, което е още девствено и което никога няма да критикува розовите салфетки връз лилавата покривка на баклавички.
"Ударих си малкото пръстче в ръба на масичката"
Подозираме как се случват подобни моменти - режисьорът решава да стане за малко от стола си и да отиде за кафе и поизсъхнал сандвич, затова моли хигиенистката, леля Хортензия, ако обича, да остане и да заснеме тая толкова драматична сцена.
Жената е завършила българска филология с пълна шестица, все ще се справи. А и времето е пари, нали така...
Така във въпросната сцена, която изисква героят да къса живо месо със зъби от вселенска мъка, актьорът изведнъж изкрещява на умряло, хваща се за корема и почва да се търкаля по пода, докато вие като пребито куче.
Зрителят от своя страна се задавя с питието си и започва да псува режисьора, че е допуснал подобна самодейност на ниво ОУ "Свети Свети Кирил и Методий", село Мало Конаре, Пазарджишко, макар и той, зрителят, да не подозира, че за всичко е виновна леля Хортензия.
А на другата вечер всичко се повтаря - чуденето кой кой е, злите свекърви, отчайващата актьорска игра. Поне докато не ни стане жал за разлятото питие и не си пуснем нещо не-българско.
