Особен е българският артистичен свят!
За 12 месеца в годината едва-едва си подава главата през една трета от времето, но когато напомни за съществуването си, не му се разминават коментарите в медиите и социалните мрежи.
Последният повод да си спомним, че и на българска територия функционират съвременни артисти, е Биеналето във Венеция, провеждащо се между 23 април и 27 ноември, чието издание ще е по-пълно с българското участие, за което Министерството на културата отпуска 80 000 евро от бюджета си.
В старанието да ни убедят, че лошите практики по избора на творец, който ще се яви във Венеция от името на страната ни, остават в миналото, министерството, основният спонсор на инсталацията, направи немислимото - отворен публичен конкурс. Това трябваше да означава, че с 2022 г. ще се отвори врата към по-светло бъдеще за българското съвременно изкуство.
Още в началото на годината и културните, и арт средите се запознаха с новината, че българите, които ще изпратим на Биеналето тази пролет, ще бъдат селектирани при извънредно прозрачни условия, а след като имената им бъдат обявени, в Националната художествена галерия ще бъде дадена пресконференция, която да обясни критериите по подбора.
Но както често се случва в културния живот у нас, работата се свърши само отчасти.
Въпреки че обещаваха прозрачност до дупка, от министерството публикуваха информация за участниците в конкурса 2 дни, преди да бъде обявено, че победителите са художникът Михаил Михайлов и кураторът Ирина Баткова с проекта им "Ето къде си", представляващо бяло платно, през което артистите си прокарват главата.
И като се казва, че министерството са публикували информация, разбирайте, че до 11 януари имаше качен само списък от 2 страници, в който бяха изброени имената на артистите и техните инсталации, без да са изобразени. Едва на следващия ден, след като научихме кого изпращаме на биеналето, файловете с участниците се появиха на сайта на Министерството на културата.
На организираната пресконференция мъглата около конкурса продължи да тегне. Не се изясни по какви показатели предложението от Михайлов и Баткова е излязло начело, какъв е процесът, по който са отпадали кандидати. Стана ясно само, че двамата са талантлив екип, който заслужава да ни представи във Венеция. Нещо, в което нямаме право да се съмняваме.
Като се има предвид, че на Биеналето хора символично си удрят главата в стената, за да олицетворяват всекидневния стрес на западното общество, изглежда съвсем в реда на нещата щом темата на международното изложение тази година е "Млякото на мечтите", да имаме кристално бяла покривка, от която се подават две глави.
Но пак остава едно голямо "но". Защото въпреки публичното отразяване и представяне на победителите, не можем да се разминем с впечатлението, че класирането е проведено сред тесен кръг от хора, които не си правят труда да се обясняват.
До 12 януари, отново - след като конкурсът беше приключил, нямаше регламент, статутът на журито се появяваше в движение, а останалите кандидати фигурираха само като три имена в лист.
Не че някой очаква националното участие на Биеналето да се избира като в "Мюзик айдъл", но обявяването на открит конкурс заедно с неясна процедура по избор и на победители, и на жури, са две неща, които видимо си противоречат. И това смущава и ще продължи да смущава артистите у нас.
На първо място, защото държавата е най-големият меценат на модерно изкуство в България. Тук почти няма спонсори с щедри джобове, които ще инвестират в прохождащ художник, и ако човек с талант реши да се явява на международно изложение, което ще му струва десетки, а в някои случаи и стотици хиляди левове, има две възможности - да се справя сам, търсейки рекламодатели, или да обърне поглед към бюджета на културното министерство.
Излишно е да се казва, но всеки рано или късно опира до държавните пари и в този смисъл властите дължат най-малкото ясни правила, споделени публично, преди да се определя победител, за да не остава сянка на съмнение, че избираме под масата своя човек.
На второ място, самото министерство има репутация за чистене, и то конкретно свързана с Биеналето във Венеция.
Последните две представяния на страната - през 2011 и 2019 г. - преминаха под знака на грандиозни скандали.
През 2011 г. повод за спорове стана отново мъглявата процедура на избор на участниците. Тогава в сайта на събитието се появи информация, че България ще бъде представена от художниците Павел Койчев, Греди Асса, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукас, без да е ясно как, кога, от кого и при какъв процес е бил избран този куратор.
А артистичната общност у нас научи от сайта на Венецианското биенале, че България ще участва на изложението. Тогава министърът на културата Вежди Рашидов гордо обяви пред медиите, че страната няма да плати нито лев за националното участие, без да му мине през ума да обясни как е бил изпратен екипа.
През 2019 г. положението не стана по-розово. Българският проект, добил популярност като "чашите от Икеа", или инсталацията "Как живеем" на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска, предизвика много критики и спорове. Особено след като бе разпространена информацията, че това е струвало на държавата половин милион лева.
Надеждите, поне на хората, занимаващи се с изкуство у нас, бяха, че този път публичният конкурс ще бъде проведен по всички правила. Уви, това не се случи съвсем.
Само да вметна, че ако конкурсът за Венецианското биенале наистина получи широка публичност - каквато от десетилетия е мечтата на арт средите тук, или поне на част от тях, страстите около него ще бъдат доста по-различни. Другата мечта - със същата давност впрочем, е в България да има музей за съвременно изкуство, който да дава възможност на публиката да го опознае, преди да го напада. Защото до съвсем скоро нищо алтернативно на класиката нямаше шанс да влезе в Националната галерия.
Затова има смисъл да клатим лодката на Венецианското биенале, докато пропуските не се изчистят, а и покрай него и държавата да се ориентира към постоянна културна политика в областта на съвременното изкуство, а не да се задоволява с поредното инцидентно участие, съпътствано от по-малки и по-големи скандали.
