"Няма да научиш дъщеря си да глади?!"
Колежката беше дори по-възмутена и потресена от това, че няма да предам това базово житейско умение на детето си, отколкото от факта, че вкъщи няма ютия. И, естествено, не се глади. Очевидно нямаме и потребност да го правим.
Тя, майка на две момчета, които отдавна е обучила да въртят ютията, не можеше да разбере как ще пусна в живота дъщеря си, без да може да глади - така както се очаква да предадеш на потомството си умението да си готви, чисти, пуска пералня, да поздравява хората и прочее битови базиси.
Аз пък отвърнах, че гладенето не е кой знае колко сложна работа и ако на детето му се наложи да го прави някой ден, ще се научи само. Не е като да се учиш да готвиш, да речем - хващаш ютията и действаш. Ако ти се налага.
Може пък - подобно на мен - да си живее десетилетия наред, без да ѝ се наложи да пипне ютия.
Защото - очевидно - вместо умение да глади ще ѝ предам в наследство недоумението си защо човек трябва да губи време и енергия за подобна дейност.
••• Ето това например е добре от малък да знаеш да не правиш:
Факт, имам лукса да мога да си позволя да обявя работата с ютия за загуба на време. Не ми се налага да нося официални дрехи, и в редките случаи, когато все пак трябва да се облека за някакъв вид работна среща, пак не става дума за строги костюми и ризи, а за нещо по-прилично от дънки, тениски и пуловери.
Съдбата е била благосклонна към мен и да работя на място, където мога да ходя с по-неглиже облекло, и съответно да мога да нося дрехи, на 95% от които трудно им личи дали са гладени или не. А и за никой не е важно дали са минали през ютия - начело с мен.
Не гладя, защото мога да не гладя.
Като оставим настрани строгите, протоколни порядки на официалното облекло и на безспорната необходимост да се представяме и чрез външността си пред хора, на които трябва да направим добро впечатление - защо изобщо трябва да се гладят дрехите? Например ако отиваш на среща с приятели или на работа в офис, в който се срещаш само с колеги? Защо да гладиш дънки, тениски, полари, панталони от изкуствени материи и дори от памук?
Единствено по социални причини, защото така правят другите и защото така си научен и свикнал.
Векове наред - още преди появата на ютиите, гладенето е било знак за богатство - процесът е бил трудоемък и достъпен на заможните. Гладените дрехи и скъпите материи са показвали статут и добър вкус.
По-късно допълнителната топлинна обработка на тъканите с пара и гореща ютия се налага и като необходимост - тя е хигиенно средство.
Гладенето е форма на дезинфекция срещу микроби и паразити, т.е. ютията унищожава напаст като яйцата на въшките, и преди около 100 години употребата ѝ се приема и като санитарна мярка и грижа за здравето. Затова и сега, особено в домашни условия, продължава да се използва и с тази си функция - особено при спалното бельо и бебешките дрехи.
••• Още малко практични съвети:
Но тъй като педиатърът на гореспоменатата дъщеря ми обясни, че не е важно да гладя дрехите на новороденото, защото днес пералните и сушилните вършат работата по изтребването на микробите не по-зле, това окончателно реши моята кариера с ютията.
Мога да извадя от още сто кладенеца доводи, с които да обявя гладенето за буржоазна и еснафска отживелица във времената на полиестера, еластана и синтетиката. Да поясня, че излъчването и това как носиш дрехите е по-важно от няколко гънки. Да противопоставя двете ценности готвене и гладене и да кажа, че по-важно е да отделиш време за приготвяне на домашна, здравословна храна, отколкото да гладиш чаршафи и гащи.
Или да изтърся високомерната глупост, че предпочитам да науча детето на далеч по-важни неща като прилежание по математика и редовно спортуване, отколкото да върти ютията.
Но всичко това би било лицемерие. Мога да си позволя да си угаждам на мързела като не гладя и не ми пука имам ли гънки по дрехите. И изобщо не ме е срам - животът е прекалено кратък и пълен със неприятни задължения и битовизми. Щом мога да си спестя по-несъществените от тях - ще го направя. Така ще науча и детето.
