Из Facebook пространството от няколко дни се носи една къде легенда, къде истина за покойния театрален режисьор Крикор Азарян.
Обобщено звучи така: навремето по повод премиера на "Три сестри" под режисурата на Азарян журналист го попитал защо е избрал да постави Чехов, а режисьорът отговорил със сбитото "Защото е студено".
Естествено, когато сте човек от арт средите, три думи, казани от колега, могат да напишат страници от интерпретации в мислите ви, и съвременните български театрали не остават по-назад. Днес много от тях четат тази реплика на Азарян като мощна метафора за функцията на театъра - да сгрява човешката душа, когато е студено.
Да спрем обаче с творческите разсъждения, защото крупното пресподеляне на историята с Крикор Азарян има далеч по-злободневна причина - преименуването на театъра, носещ името режисьора, в Зала 2 "Азарян", част от пространството на Националният дворец на културата (НДК).
Тъй като театър "Азарян" не е със същия статут, както българо-мохамеданин през Възродителния процес, може да се смята, че смяната на името съвсем не е най-чувствителната струна, която настоящето ръководство на НДК засегна.
За представителите на средите тя е преди всичко симптом на по-дълбоките проблеми в слоевете на творческите среди. Най-вече на тези, наемащи сцени за изпълнения.
Не се крие, че промяната на името се приема като сигнал за осиротелия статут на театър "Азарян", който Министерството на културата така и не припозна през 7-месечното управление на Атанас Атанасов.
Открито се говори за опасенията, че табелата Зала 2 "Азарян" ще отвори топлия пашкул на театъра за пърформанси от всякакъв род (в някои случаи и не съвсем творчески като сватби и погребения по думите на театроведа Илко Ганев), срещу които театралните режисьори трябва да наддават за шанса да качат постановките си на сцена.
Но по-болезнена за театралите е вероятността историята с отношението към културните пространства да се повтаря. Преди две години, след триста мъки да се намери решение за блатото от проблеми на Червената къща, това познато за софиянците място за култура затвори врати.
Притесненията сега са, че същото се случва с театър "Азарян", съседното му пространство в Националния дворец на културата - ДНК, и общо взето с всички места в НДК за изкуство, които поголовно вдигнаха цените си за наеми на събития.
При такъв ход е лесно да си кажем, че главата на културните среди в България отново си затваря очите пред проблемите на изкуството и се справя с тях по бързата процедура - просто им врътва ключа. Няма да им е за първи път.
В контекста на тревогите около театър "Азарян" и по-високите наеми в НДК обаче стои доста по-заплетен казус, свързан със счетоводните баланси.
Още в началото на 2022 г. при заседание на Комисията по културата, изпълнителният директор на НДК Пени Раева изведе цифрите от последната година и изводите не бяха розови. Пространствата за изкуства са на загуба и повличат цялото НДК към дългове.
Миналата година от Двореца на културата са платили за отопление между 200 и 300 хиляди лева, а този зимен сезон се очаква сметките да бъдат още по-солени. Дали вдигането на наемите за културни събития ще ги изведе от тази ситуация?
Може само да се предполага, че увеличението ще е патерица във времената на инфлация, когато разходите на културата стават по-големи от приходите. А междувременно, държавата се люшка от управление на управление и не се намира някой, който да начертае по-спокоен хоризонт пред ръководствата на културните институции.
От другата страна на спора, при хората на театъра и изкуството, които виждат аларми за затваряне в преименувания театър "Азарян", също има неприятна за тях действителност, която услужливо замитат под килима.
В последно време не успяват да напълнят залите на всичките си представления и трудно изпълняват изискуемия минимум от приходи на билети, който трябва да връщат към Министерството на културата. Казано накратко, загубиха връзка с публиката си и това до голяма степен се дължи на високите цени.
Ако преди да ходиш на театър беше в списъка с обичайните развлечения на модерния градски човек, завършил я културология, я филология в Софийския университет, ураганът от кризи през последната година-две го принуди да преосмисли приоритетите си.
Това не означава, че желанието за творчески преживявания и малък Джеймисън е изчезнало. Напротив, има го, но присъствието на театър или културно събитие не става само с желание.
По-високите цени за театралните представления в сравнение с периода преди пандемията прерязаха пътя към зрителите. Дори и към тези, за които ходенето на театър беше ежеседмичен жест, който не изискваше усилия и воля. Сега обаче изисква, защото забавлението опира до пари, в месеци, в които тока, горивата и храните са по-скъпи.
Колкото и висок да е творческият ти дух, трудно е да поставиш театъра преди хладилника.
В този смисъл, представителите на арт средите трябва да влязат в положението на публиката си и да осъзнаят, че за масата хора изкуството не стои на преден план. Нормално е публиката да оредява, нормално е да се пести и при този курс от събития, нормално е пространствата за изкуство да увеличават обсега си от наематели.
Финансовите спънки пред НДК, Зала 2 "Азарян" и културните пространства тръгват от факта, че те са сфери, които не съществуват независимо от пазарните закони.
И подобно на всеки един от нас, който се съобразява с икономиката в настоящите ѝ параметри, на тези културни пространства ще се налага да пестят, да съкращават и да се преформатират, за да съществуват.
Било и то под различно име.
