Нека си признаем - подигравките са сред най-любимите ни спортове. Не на българите, на хората изобщо. Така сме устроени. Обичаме да се забавляваме като къде по-невинно, къде по-злобно се надсмиваме над околните. Харесва ни да ги съдим, критикуваме, осмиваме и заклеймяваме.
По-рядко директно и в лицето, далеч по-често зад гърба.
И първата, най-честа и най-лесна жертва са дебелите.
"Безгрешните" слаби мятат на воля камък след камък, опивайки се от превъзходството си над хора, на които - в очите на тези без прекалено излишни килограми - им липсва воля да се движат и да укротят бездънния си апетит. По робите на мързела и лакомията.
А от няколко години се появи една още по-долна и презряна категория - на дебелите измамници.
На хората с наднормено тегло, които според слабите дотолкова не могат да си надвият мързела и апетита, че прибягват до лесния начин, тоест до медикаментите тип GLP-1 за загуба на тегло. По навик ги наричаме Ozempic, макар че този препарат по принцип е за контрол на диабет. От него обаче тръгна огромната популярност на този вид медикаменти и те явно дават търсения резултат - милиони хора успяват да свалят тегло.
••• Дори са застрашени цели индустрии:
В очите на други милиони това става по лекия, пряк начин и без необходимото усилие. Без пот, кръв, сълзи и глад. Една инжекцийка и готово. Не е честно, нали?
Но може би уравнението не е толкова просто. Може би има хора, при които роля играят генетични, ендокриногични, социални, ментални и какви ли не още фактори. Които полагат усилия, но не успяват. Или успяват, но после пак се провалят.
Наскоро на глас го обяви една от най-великите в тениса - Серина Уилямс.
Носителката на 23 титли от големия шлем оповести, че приема подобен препарат и е посегнала към него, защото не може да свали излишното тегло след раждането на децата си.
Въпреки че тренира, прави 20 000 крачки, опитва различни диети, не успява да отслабне. Проблемите ѝ бяха видни и след като се върна на корта след първото си раждане, а се предполага, че професионален спортист от нейното ниво едва ли се отдава на мързел и лакомия.
"Не можех да се върна там, където трябваше да бъда заради здравето си", казва Уилямс. Затова посяга към нещо различно - инжекциите.
Защото именно това е водещото - здравето, физическо и ментално, а не външният вид. Подобни терапии помагат за оцеляването на тези пациенти, а не на суетата им. Когато съдим човек с излишно тегло, че е избрал прекия път, трябва да имаме предвид, че за него това не е пряк път към по-хубава фигура, а към здраве и пълноценен и по-дълъг живот.
••• Как описва Опра това, което хората без този проблем трудно разбират:
На теория този тип препарати са достъпни само с рецепта, и се предписват от лекар за терапия на диабет, затлъстяване, или наднормено тегло, когато е в комбинация с рискови фактори като високо кръвно налягане или висок холестерол.
В характеристиките на продуктите дебело се подчертава, че те се използват като допълнение към диета и физическо натоварване.
Защото те все пак не са магия - най-условно казано работят като потискат апетита и подобряват метаболизма. Останалото пак си зависи от човека.
Макар че лекарят - обичайно ендокринолог - преценява дали и на кого да предпише подобна терапия, препоръките са това да става при хора с Индекс на телесната маса над 30, което е затлъстяване, или с ИТМ над 27 и съпътстващи проблеми като кръвно и холестерол.
Ако наложим този критерий при жена с ръста на Серина - 175 см, то на теория е прието, че теглото ѝ е рисково и трябва да се редуцира с медикаменти, ако тя тежи от 92 кг нагоре, защото налице е затлъстяване. При този ръст наднормено е тегло от 83 кг нагоре и тя пак може да получи рецепта при наличие на рисови фактори.
Идеята зад тази теория е, че на този етап за пациента вече съществува непосредствен риск от развитие на хронично заболяване, и се налагат мерки това да се предотврати. Ако не получи помощ, този човек е изправен пред инвалидизиращо и животозастрашаващо състояние - от диабет, през инфаркт до рак. Плюс влошено психично здраве.
И освен за него, това е проблем и за обществото, което ще го издържа защото не може да работи, или поне не пълноценно. На този фон дали "сами са си виновни" е второстепенен въпрос.
Това е на теория. На практика до тези терапии често се прибягва и без доказана медицинска необходимост, или просто за да си помогнеш за едни излишни 5 килограма. Въпреки че имаш и друг избор. И от тези опити за "мамене" донякъде тръгва и стигмата за лесния начин и погрешното разбиране, че тези препарати са панацея и за всеки.
За което, парадоксално, помагат и медийните изяви на Серина Уилямс. Тя е лице на компания за телемедицина, която има и програма за отслабване и продава такива медикаменти в САЩ. Подобни кампании казват, че щом Серина не може да отслабне сама, значи никой не може. И всеки може да разчита на спасението с лекарствата.
А това далеч не е така. Те са последната, а не първата опция. Собствената грижа за здравето си остава най-важната превенция.
