Над 70% от южнокорейците смятат, че е напълно в реда на нещата по ресторанти и кафенета да има зони, забранени за деца. Включително и южнокорейци, които имат деца. Затова и в страната е пълно с подобни заведения.
Не, тези хора не са егоисти и побъркани от работа индивидуалисти. Просто са откровени и не лицемерят. Те далеч не са единствените, които не искат пищящи и щъкащи хлапета на място, където са отишли да се разтоварят, хапнат и пийнат.
Интересно, какъв ли би бил резултатът, ако попитаме българите?
Защото отношението към децата у нас е доста парадоксално.
Редовно в метрото ще видите някой - най-вече жени на средна и нагоре възраст, отривисто да скача, за да направи място на майка с дете на 6-7 години. На мястото в 99% от случаите се настанява детето, не майката.
После пък ще видите същите госпожи да се възмущават открито откъде-накъде пъпчив, обсебен от себе си тийн ще се разполага на седалка и няма да се сеща да им направи място на тях, отрудените и уморени госпожи на възраст, на които по подразбиране се полага да седнат.
И да не намират абсолютно никаква причинно-следствена връзка между първото и второто събитие.
Те не разбират, че 15-годишният наглец не се съобразява с околните, защото е възпитан така от самите околни. В случая с метрото - от хората, които допреди няколко години са му правили място, и от майката, която е допуснала пращящо от енергия дете да седне на място, от което няма нужда.
Да, физически децата на 6-7 години са напълно в състояние да катерят планини, да ходят километри наред и да постоят малко прави в метрото - стига ние, възрастните, да не им внушаваме обратното.
Децата от най-ранна възраст са в състояние да разберат думата "не" и, стига това "не" да не се превръща в "да" след съответното тръшкане, се научават и да спазват забрани.
Да стоят мирни, когато се налага, да не се замерват с кюфтета в заведения и да не бъркат в чиниите на хората. Да могат да правят разлика между ресторант, където тичането е забранено, и детска площадка, където е разрешено. Стига, естествено, обичайната им среда да е площадката, а не кръчмата, и да имат достатъчно възможности не само да стоят мирни, но и да тичат.
В България обаче на децата се гледа като на свещени крави. Като на някаква неприкосновена каста, около която трябва да бъде центриран светът не само на родителите им (което е нормално), но и на всички останали - познати и непознати.
Всевъзможни безумни изисквания и всякакво поведение са оправдани, защото са заради Дете. От това да си оставиш колата на аварийки насред улицата и да блокираш движението, защото водиш Дете на детска градина и то не следва да ходи няколко метра повече, до това да седнеш на бар на "Витошка" със спящо Бебе и да очакваш, че околните ще пазят тишина и няма да пушат на открито.
Да заведеш 3-годишен неконтролируем пършинг в ресторант, той да смъкне покривките от всички маси с все посудата по тях и да смяташ, че околните ще проявят толерантност, защото е малко сладко детенце и всичко му е простено.
Че евентуални ограничения за достъп на деца до места за възрастни са дискриминация, защото и родителите са хора и имат право на забавления. Сякаш останалите нямат.
Тази нагласа е изключително вредна и води до общество, пълно с индивиди, които искрено вярват, че са специални, защото в първите години от живота им са били убеждавани с всички сили именно в това.
В първите им 7 им е показвано, че имат единствено права, но не и задължения. Че редица неща са позволени, защото са деца и съответно - че за тях няма правила. Че могат да получат всичко - от подаръци всеки ден до боклучава храна всеки ден - само защото искат.
Само че когато същите тези деца станат на 8, 10 или 16 години, когато престанат да бъдат деца, е вече късно да им се обяснява, че изведнъж отнякъде са се появили правила, които трябва да се спазват.
Колкото до зоните със и без деца - те са ясни. Стига да има достатъчно зони за деца - от паркове и градини до заведения (а такива у нас има, особено в квартали с повече млади семейства), е напълно нормално да има и зони без.
