Една крепост е на път да падне - крепостта на българския песимизъм.
Трябва да признаем, че последните няколко години не бяха повод за веселие. България и светът бяха покосени от пандемия, а страната ни затъна в политически батак, който досега не сме виждали.
Събитията обаче задълбочиха патологично и без това вроденото ни черногледство, според което чашата задължително е наполовина празна и всеки повод за радост взе да се посреща с безмилостен уотабаутизъм*.
Но имаме новина, не по Бареков - крепостта на българския песимизъм се клати и е време на падне веднъж за винаги за всеобщо добро.
Според проучване на "Тренд" 64% от анкетираните са се чувствали щастливи през 2024 г. 47% вярват, че в личен план задаващата се зад ъгъла 2025 г. ще е по-добра. Идва ли така важната промяна в светогледа ни и догонва ли начинът ни на мислене начина ни на живот? Дано!
Все пак в свят, в който ври и кипи от военни конфликти или тихо къкрещи размирици, готови да избухнат, България живее в мир. Мирът, от своя страна, категорично се налага като лукса на XXI век. Лукс, в който и ние съществуваме и рядко се сещаме да оценим.
Освен това, колкото и на някои да не им се иска да признаят на висок глас, свикнахме да сме част от Европейския съюз и да се придвижваме свободно, било то и до съседна Гърция за едно бързо море.
И въпреки долитащите от изток опорки, че влизаме в Шенген, точно когато други страни връщат границите си, истината е, че ще пътуваме още по-свободно. Дори само тези два фактора са достатъчни, за да гледаме с по-розовите очила към 2025 г.
Защото родното черногледство е неблагодарно да пренебрегва блага като здраве, мир и свобода.
А не бива. Тези блага сме длъжни да ценим възможно най-високо и в най-тежките си периоди.
Затова проучването на "Тренд" дава надежда най-накрая да загърбим чудото, което понякога при нас прекрачва границите на термина "песимизъм". Няма да навлизам в езотерични акробатики в стил "Тайната" и да казвам, че каквото мислиш - това привличаш. Не е моето.
Вместо това ще кажа, че песимизмът трови средата ни като нищо друго.
Намусените хора, вечно недоволни, вечно вярващи, че само лошо ги чака, без обективно да имат причина да смятат, че е така, задушават амбицията и оптимизма така, както сланата задушава посевите.
Оттам нататък усмивки и желание за нови начинания никнат все по-трудно и по-трудно.
Приятно е да вярваме, че ситуацията се променя от година на година. Към по-хубаво.
Още по-хубавото е да го казваме открито. И още, още по-хубавото е, че този плах оптимизъм идва точно преди празниците, които също са повод за повече усмивки и по-малко начумерени лица.
Пък и както се казва, дори и когато водата е до устата, горе главата.
Последното не е от "Тайната" или друг джъмбо-мъмбо наръчник, а е цитат от майстора на добрата комедия и силния смях - великия Доньо Донев.
___
*Уотабаутизъм - според Wikipedia това e подход, при който на критичен въпрос или аргумент не се отговаря или дискутира, а се отговаря с критичен контравъпрос, който изразява контраобвинение
