Отговорът на въпроса от заглавието е елементарен: "Няма значение". Нито едно от изброените няма да сработи и само ни баламосват с глупости.
Партиите предлагат "решения", в които те самите не вярват. Тупат топката и симулират дейност с надеждата за по-висок резултат на следващите избори, защото, видиш ли, предложили са "нещо". Всичко това, докато търсят как да не опарят себе си, а да изгорят другите.
Първоначалната идея беше текстът да приключи още с първия абзац, леко хумористично, но и категорично. Но щом сте отворили статията, вероятно искате малко по-подробен отговор. Така че след тежките напъни на партиите в 50-тия парламент нека видим какви хрумки пльокнаха в моноблока на политическия ни живот:
Експертно правителство - за такова се обявиха "Има такъв народ", а след това и БСП. Както името подсказва, то предвижда вместо партийни лица, в министерските кресла да седнат професионалисти от различни сектори.
На теория такова правителство би трябвало да функционира по-независимо (хаха) и без да клони към една или друга политическа сила (хахахаха), а по-скоро да решава по-оптимален спрямо ситуацията начин проблемите на държавата.
Експертите, които са достатъчно негнусливи да се докоснат до българската политика в момента, едва ли са много, но - отново на теория - може и да бъдат открити достатъчно будали за един кабинет.
Техническо правителство - такова предложиха от ДСБ, част от ПП-ДБ, сякаш за да не ползват определението "експертно". Не ви ли звучи по-близко до хората? По-майсторско! Не експерти, а автомонтьори, които да подкарат закъсалия държавен автомобил!
Каквото и да ви говорят обаче, техническият кабинет е сходен с експертния. Ето, Италия има опит с този термин - подобен кабинет беше този на Марио Монти (2011-2013 г.). Отново се състои от експерти, които да не са свързани с определена партия и трябва да бъдат "равно отдалечени от политическите сили" (с линийка ли ще го мерят, или има някакъв тест?).
Програмно правителство - каквото поискаха от "Величие", преди да се разпаднат на "вел" и "чие". Обикновено под програмен кабинет се разбира такъв, който идва с ясна програма от задачи. След като ги изпълни, се разпуска и най-често все пак се стига до нови избори, след като даденият парламент вече е показал, че не може да роди редовен кабинет.
Програмното правителство има ограничено време за работа - 3, 6, 9, 12 месеца и т.н., но не и цял 4-годишен мандат. Един учебен срок и кой откъде е, оценките - на изпитната сесия пред урните. Разликата е, че програмният кабинет оставя вратата за участие не само на независими експерти, но и на квалифицирани лица (да се разбира лидерът ги е посочил с пръст) от политическите сили, които го подкрепят.
За да има такъв кабинет обаче, трябва да има програма, всички точки от която да бъдат подкрепени от достатъчно политически сили. И това ни води до...
Антикорупционно мнозинство... или нещо такова - най-прясното предложение в 50-ия парламент звучи още по-нестабилно от горните. Предложението идва от "Демократична България" и представлява първо обединяване около Декларация за излизане от политическата криза, която предвижда подписалите я партии да подкрепят серия антикорупционни закони.
Едва след това от ПП-ДБ предвиждат възможни преговори за евентуално правителство (в разрез с първоначалната позиция след изборите, че ще са опозиция). Малко звучи "така и така сме се хванали, дай да се довършим".
Защо няма да сработят?
TLDR: Отговорът е в описанията по-горе. Но все пак:
На първо време, заради изградените публични взаимоотношения между партиите, т.е. това, което ни се сервира като позиции в ефира, а не онова, което се говори на тъмно.
Както колегата Александър Петров вече писа, политическите сили дотолкова изостриха комуникацията помежду си - и настроиха и избирателите си срещу всякакви (не)коалиционни формати - че сякаш всеки опит за съвместна работа е потенциално предизборно самоубийство.
Да не пропускаме и вътрешните несъгласия. Вече имаме две разцепили се парламентарни групи - ДПС и "Величие".
Това прави формирането на каквото и да е мнозинство в този парламент още по-трудна задача, защото условията стават твърде много - X не иска да работи със Y, а Y не понася Z...
Дори когато говорим за предполагаемо стабилни коалиции, това не пречи на взаимното спъване - като това Кирил Петков от ПП да каже, че е скептичен спрямо успеха на идеята на партньорите им от ДБ за декларация за излизане от кризата...
Отделно повечето политически сили сякаш играят на ултиматуми и "предложението ми е по-добро от предложението ти" (за справка: опитът за редовен кабинет на ГЕРБ). Дори когато на хартия предлагат едно и също, то е с различна формулировка.
Всяка политическа сила иска тя да е предложилата, а другите да са "клекналите". Което също не е път към консенсус.
И стигаме до чисто предизборния елемент на всякакви предложения. Политическите сили в 50-тото Народно събрание сякаш вече са с нагласата за избори през есента/зимата, а предложенията им за експертни, технически, програмни, антикорупционни и други имагинерни кабинети звучат по-скоро като част от предизборната кампания.
Като начин да се представят като даващи решение на проблема, макар да знаят, че това решение няма да срещне подкрепа. Защото на избори всички ходят заедно, но всеки за себе си.
