Очевидно водещата тема в 50-ото Народно събрание са партийните драми.
Тотален, шумен и развлекателен разпад на групата на партия "Величие", разкол с вкус на "Домът на Дракона" в ДПС и другарски войни в БСП между старото ръководство и новото временно.
На този фон различията между двете половини в коалицията на градските демократи минават на заден фон и доскоро - почти незабелязани.
Това, което насочи вниманието към "Продължаваме промяната" и "Демократична България", се оказва отношението, което отделните партии в блока имат към идеята за получаване на третия мандат.
Разбира се, търкания между отделните партии имаше и преди и вероятно ще има и занапред. Те се почувстваха особено силно в захапванията между Кремена Кунева и Лена Бориславова какво място има човек като Даниел Лорер като водач на варненската листа.
Но такива вътрешни проблеми са нещо напълно нормално.
Сегашната ситуация е малко по-различна, защото показва може би за пръв път различия във визията на двете части от коалицията за начина, по който трябва да се действа в бъдеще.
От една страна са "Продължаваме промяната" (ПП), които категорично заявяват, че в 50-ото Народно събрание има два лагера - на ГЕРБ и ДПС, и на "Възраждане", БСП, "Има такъв народ" и "Величие", като с нито един от тях не може да се влиза в коалиция.
За ПП първите са проблематични по отношение на борбата с корупцията и злоупотребите с власт, докато вторите демонстрират притеснителни геополитически пристрастия - силна резервираност към ЕС и НАТО за сметка на топли отношения спрямо Москва и Владимир Путин.
На свое заседание депутатите от ПП препотвърдиха позицията на Националния съвет на партията, че няма да участват в разговори за реализирането на управленски мандат в рамките на 50-то НС.
От друга страна, двете партии от "Демократична България" (ДБ) - ДСБ и "Да, България", са на мнение, че коалицията трябва да поиска от президента третия мандат, за да предложи форма на управление.
Идеята на ДСБ на Атанас Атанасов е с третия мандат да се излъчи технически кабинет, който да "гарантира европейския демократичен, правов и антикорупционен ред, и съхраняването на парламентарната република".
При тяхното предложение третият мандат ще се разглежда като национален - за всички парламентарно представени политически субекти, на които ще им бъде предложено да подпишат споразумение.
Премиерът ще е равно отдалечен от всички формации, съставът на правителството ще е пълен с експерти, нито една партия няма да има своя квота вътре, като ще се работи по предварително приета и гласувана програма за определен срок.
"Да, България" също излиза с подобно предложение ПП-ДБ да поеме третия мандат като непартиен и национален.
От партията обаче поставят условие, че ще се излъчи правителство, само ако "бъде установено наличието на готовност за формиране на широко програмно мнозинство около пакет антикорупционни реформи, насочени към елиминиране на модела "Пеевски", завършване на съдебната реформа и стабилизиране на парламентарната република".
"Да, България" поставя като акцент в работата на това правителство с третия мандат борбата срещу корупцията, промяна във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, нов състав на Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС), както и завършване на съдебната реформа чрез приемане на нов Закон за съдебната власт.
Заложени са още реформа в службите за сигурност, попълване на регулаторите, както и нови корекции по Изборния кодекс и Закона за политическите партии за укрепване доверието към изборния процес.
Изключително далеч съм от идеята, че която и да е от партиите в ПП-ДБ има дори малка вяра, че може да се сформира правителство в рамките на сегашното Народно събрание.
Обясненията за отговорност пред избирателите, които масово не искат нови парламентарни избори, са на крачка от определението "общи приказки".
Различията в позициите на ПП и ДБ идват по-скоро по друга линия - какви са намеренията на партиите за изглеждащите неминуеми нови парламентарни избори и поведението на формацията след това.
Това, което ПП искат, е коалицията да влезе в предизборната кампания в остър и опозиционен тон, който потенциално да върне обратно разочарованите при последния вот избиратели.
За целта още след изборите на 9 юни оттам заговориха в по-категорични нотки по отношение на каквито и да е следизборни коалиции.
Да, Кирил Петков оставя с изказванията си крехка врата за потенциално бъдещо сътрудничество, но тя е по-скоро неопределена и с приоритет към целите на ПП-ДБ.
Позицията на ДБ е насочена по-скоро към излизане на сегашната патова ситуация и реализиране на програмата на коалицията.
Ясно е, че с антагонизъм и отрицание не може да се формира разумно управление, затова от ДБ предлагат правила, по които това евентуално да се случи. И цели, които да зададат посоката на движение.
За тях сегашните предложения от 50-ото Народно събрание може да поставят основа за разговори в 51-вото.
А самият факт, че в своята версия "Да, България" смениха формулировката си за борба с корупцията от модела "Борисов" на модела "Пеевски", говори достатъчно какво партията вижда като потенциално мнозинство.
Опасността пред визията на ПП е, че по-острата кампания може да вкара коалицията в същия капан, както и в 49-ия парламент.
Трудно е да запазиш моралната си позиция, когато искаш да влезеш в коалиция с партията, срещу която си говорил месеци наред.
Междувременно оставането в перманентна опозиция без даване на разумна и изпълнима алтернатива е стратегия, която трудно може да се определи като успешна. Ако не вярвате, питайте Корнелия Нинова.
От друга страна, по-меката и компромисна стратегия на ДБ рискува да нанесе щети по имиджа на коалицията, поставяйки я в "наведена позиция" спрямо ГЕРБ.
Другият момент е, че приемането ѝ ще означава вече ясното признаване на ГЕРБ за приемлив политически партньор. Досега не е имало младши партньор в коалиция с Бойко Борисов, който да е просперирал политически.
Ясно е, че градските демократи се намират на кръстопът.
Категорично всички партии вътре изглеждат единодушни, че ще продължат в този си състав, тъй като така ще запазят електората си от разцепване. Но по кой път ще поеме ПП-ДБ като единна сила?
На този въпрос дори те не могат да отговорят.
