Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голата истина за границата между порнография и изкуство

Ръкавицата между понятията е хвърлена Снимка: Getty Images
Ръкавицата между понятията е хвърлена

Да си представим как Олимпия, позирала пред Едуар Мане, или Давид, скулптуриран от Микеланджело, съдят създателите на едноименните творби за сексуална експлоатация. Изобщо не е трудно в контекста на 2021 г. с набъбващите обвинения за употреба на голото тяло за търговски цели и все по-размиващата се граница спрямо тълкуването на изкуството и откровеното порнографско съдържание.

От една страна, порасналото бебе от обложката на Nevermind предявява съдебни претенции срещу гръндж групата Nirvana, обвинявайки ги в разпространение на порнографско съдържание заради голата си снимка от корицата на култовия за рок музиката албум. Oт друга - сайтът с филми за възрастни PornHub пресъздава класически творби на художници с намерението да развива еротични сюжети, стъпвайки върху голямото изкуство.

Ръкавицата към понятията е хвърлена, защото, да си кажем честно, ако зад тези случаи не стояха имената Nirvana и PornHub, а просто нетитулувани изображения и видеа, за масата обикновени хора без диплома по "История на изкуството" щеше да е трудно да разграничат творчеството от скандалното еротично съдържание.

А от поставянето на преграда зависи не само с какви очи ще гледаме картините в галериите, а и по принцип как да възприемаме човешкото голо тяло, което освен по изложби, вече има солидно представителство в социалните мрежи и различни платформи за споделяне.

Дали една снимка или картина е плод на креативната мисъл на артист, или е пошло съдържание, което се натрапва сред публикациите и трябва да бъде докладвано за нарушение на стандартите за споделяне?

Този дебат не е нов, макар че социалните медии и нарастващият брой дела за сексуален тормоз срещу хора от развлекателната и творческа индустрия го превърнаха в актуална тема.

Изображението на голо тяло творба на изкуството ли е, или пример за вулгарност, се питат още от Ренесанса и за над 500 години не са стигнали далеч по отношение на отговора, защото колкото и да е неприятно за изкуствоведите, въпросът е субективен и до голяма степен зависи от капацитета на зрителя - от неговото образование и от спонтанните му асоциации.

Понятията за изкуство и порно лесно могат да се сравнят и да се види, че в изкуството намеренията на артиста надхвърлят физическото задоволяване. Той разказва истории, кара публиката да се замисли, да търси детайли. Художникът използва щрихи и символи, за да пресъздаде идея, в която човешките гениталии са просто допълнение.

В порното обаче те са главния герой и единствен смисъл съдържанието да съществува. За разпространителите на еротични филми и видеа не е от значение дали ще развълнуват артистичния ви дух, важно е да задоволят физическите ви нужди.

На теория този разрив между физическите и умствените потребности трябва да е достатъчен, за да издигне не само граница, а и цяла стена между изкуството и порнографията, но... ние не сме дотам освободено сексуално общество, нито пък образовано и запознато с художествените термини, че да гледаме голото тяло, без да се влияем от сексуалните нагони.

Да, всички знаем, че голотата не е срамна и че не е нужно винаги да е свързана със секса, но ако вярваме и на доктор Фройд, физическата възбуда е естествена и инстинктивна, а когато не е поставена редом до диплома от Художествената академия например, е трудно да се интерпретира извън импулсивните реакции на подсъзнанието.

Тежест има и колективното подсъзнание, наложено от религиите, което казва, че голите тела нямат място на открито.

И така, когато един човек има пропуски в знанията по изкуство, но разполага със здрав разум и физика, представата за голо тяло в него ще предизвиква осъдителни, цинични и еротични мисли. Това е нормално.

От сексуалната страна на нещата няма разлика дали тялото е модел на Франциско Гоя или е зайче на "Плейбой". Погледната от животинското ни подсъзнание, линията между изкуството и порнографията е толкова тънка, че чак е незабележима.

За успокоение на всички артисти, галеристи и изкуствоведи обаче все пак съществува. Само че за да се забележи е нужно четене, разходки по изложби и възпитание на чувството за естетика, така че да се разчитат формите, ритъмът, контрастът, цветът, композицията и самите модели в метафоричния им смисъл.

Да вземем картината "Венера с огледалото" на Диего Веласкес например. За хората, които поне донякъде са запознати със символиката в художествените изображения, веднага ще стане ясно, че тук става въпрос за рисуване на нарцистичността, за жена, обсебена от красотата си и стигнала до ниво на егоцентризъм, заради което обръща гръб на публиката.

Но за онези от зрителите, които нямат представа коя е Венера и кой е Веласкес, това ще е портрет на разголена жена, чийто целулит по дупето подсказва, че е прекалявала със захарта.

Опитайте се да покажете картината на дете, което също няма представа, че трябва да анализира творбата. Колкото и малко да е то, вероятно ще реагира със смях, защото многократно му е казвано, че не бива да се разголва публично.

В този ред на мисли, ако искаме по-лесно да дефинираме разликата между изкуство и порнография, или с други думи - разликата между големите идеи и секса, трябва да преформулираме представата, че голото тяло е неприлично и че то служи само за секс.

И да се образоваме достатъчно, за да знаем, че голотата може да се използва като материал за пресъздаване на смислени истории, събуждащи целия спектър от емоции.

В противен случай, поставяйки го единствено под знаменателя на сексуалните нагони, цял куп шедьоври от световното изкуство могат да отидат в раздела порнография с едно щракване на пръсти.

И да, моделите Олимпия и Давид биха могли да осъдят Мане и Микеланджело за сексуална експлоатация.

Най-четените