Като гражданин и учител си позволявам една бележка за абитуриентските балове и обществената реакция към тях.
Всяка година хиляди разгневени чичовци и лели мрънкат за баловете и смъртта на морала в България. Лошото е, че се сещате за тоя пуст морал за по една седмица през май, когато разголените бедра и деколтета на абитуриентките предизвикват завист и мисли, достойни за прокурор, у мнозина.
А къде спахте 12 години преди това, когато тези деца минават като призраци през учебната система?
Лишени от внимание и на родители, и на учители, заринати от неконтролируемия информационен поток, в който никой не ги учи как да навигират, заглушени от чалгата, която предните поколения, напомням ви, превърнаха в еталон у нас.
Та седите си пред клавиатурата и гневно размахвате юмрук срещу едни процеси, започнати от собствената ви генерация, но вините за тях днешната младеж.
Сякаш не сте били ученици, не сте горели от нетърпение да се измъкнете от "кафеза на образованието", без да знаете, че напред ви чака още по-страшния зандан на живота...
Снимали сте сега тук-там малко свинщина, характерна за всеки запой на възрастни у нас от Вазово време.
Изтъпанчили сте едно-две повърхностни деца в рокли и костюми как говорят глупости, но огледайте се колцина от вас са били наясно с живота си не на 18, а на 28 и 38. И за колко мъже най-великото изживяване и постижение в живота им е, че са били в казарма, а за българската жена и това няма - тя учи, бачка, чисти и ражда.
Та хайде да простим на тези деца, че редът и моралът, който ние сме създали, пазим и поддържаме, са им донесли този живот, тези ценности и този тертип на празнуване.
---
Текстът е взет от страницата на историка и преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ" д-р Александър Стоянов с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.
