Мислех, че след "Mortal Kombat: Филмът" няма друго, което да вземе титлата "Най-скучното нещо за гледане тази седмица". Но не би. В 02:52 ч. заседнах пред екрана в очакване на церемонията по връчването на наградите "Оскар" - пиковият момент за кино индустрията на САЩ, който в крайна сметка се оказа неколкократно по-скучен дори от панаирджийските изпълнения в 45-ото ни Народно събрание.
Три измъчени часа на насилен оптимизъм и безброй опити на Академията и организаторите да се представят като социално отговорни, прогресивни и особено чувствителни за расовите проблеми, с които Щатите се сблъскват.
И, не, поводът за този текст не е това, че Мария Бакалова не спечели. Победата на корейката Юн Ю-Джън беше очаквана през последните седмици, а за Бакалова не е никак малко постижение, че около всяка нейна филмова поява ще я представят като "номинираната за "Оскар" Мария Бакалова", колкото и някои сънародници необяснимо защо да ги боли от това.
Проблемът с Оскарите беше, че едно шоу, посветено на развлекателната индустрия, просто не беше развлекателно. Вместо това киното и таланта бяха отново на заден план за сметка на темата за расaта.
В същината си Оскарите са възможността на работещите в една сфера - киноиндустрията - да се облекат като за бал, да се съберат на лъскава вечеря и да се потупат по раменете за добре свършената работа през изминалата година, като за фон на запиването им на сцената биват отличени постигналите нещо наистина впечатляващо (или поне открояващо се от масата продукт, който Холивуд произвежда ежегодно).
Акцентът, особено през последните години, обаче се премести твърде много върху политиката, а Оскарите се превърнаха в арена за реваншизъм около обществените търкания, които мъчат американското общество.
От това страдат не само претенциите, че наградите отчитат върховите постижения в седмото изкуство, но и цялостният характер на шоу, което не може да си позволи да е забавно.
Холивуд просто в момента не иска хумор. Не и на такова събитие, не и когато Академията демонстрира подкрепата си за многообразието в американското кино, а тъмнокожи и азиатци намират по-отчетливо място както сред номинирани и победители, така и сред обявяващите наградите лица. Едва ли е случайно, че именно тъмнокожата Реджина Кинг откри тазгодишната церемония.
И тук няма проблем. Няма проблем и в победите на Даниел Калуя, Клои Жао и дори Юн Ю-Джън, тъй като те бяха сочени като фаворити не само заради опитите на членовете на Академията да изкупуват стари грехове и расистките скандали с тъмнокожи и азиатци през последната година, но и заради изпълненията си - каквато всъщност е и идеята на тези награди.
Но отвъд това натрапчиво се усещаше опитът на Академията да не ядоса някоя социална група. На първо време за пореден път нямаше водещ. Академията акцентира върху многообразието сред презентиращите, но от това тричасовата церемония само губи, тъй като няма свързващ елемент.
За комик не може и да говорим - ами ако някоя смешка обиди присъстваща (или просто съществуваща) група от хора?!
А публиката се нуждае именно от хумор, защото иначе няма други причини да виси 3 часа пред телевизора, да гледа потупването по раменете и да слуша речи с благодарности за хора, чиито имена за пръв път чува, в една ера на Холивуд, в която истинските звезди са визуалните ефекти и имената на франчайзите, а не актьорите.
Единственият опит за развлекателен елемент беше смущаващата викторина към края, която може да бъде запомнена само с клатещата задните си части Глен Клоуз. Вероятно с надежда, че демонстрацията на по-свободно поведение може следващият път пък най-накрая да ѝ донесе Оскар...
Напълно умишлена изглеждаше подредбата дори на портретите във възпоменателното видео за представителите на киноиндустрията - не по дати или значимост в киноиндустрията (защото тогава последен щеше вероятно да е Шон Конъри), а по някакъв странен принцип, в който - без да е изненада за никого, но набиващо се на очи - починалият без време от рак Чадуик Боузман беше сложен последен като акцент.
И точно с Боузман дойде големият гаф на Академията. Противно на всякаква логика и традиция победителят в категорията "Най-добър филм" не беше обявен последен, а преди наградите за най-добра актриса и актьор.
Подредба, която лесно поражда съмнения, че очакванията на продуцентите са били Чадуик Боузман да спечели посмъртно "Оскар", с което да се сложи черешката на тортата на това "Ние обичаме тъмнокожите" издание на Оскарите.
Но не би. Хоакин Финикс съобщи, че Антъни Хопкинс печели отличието за най-добра мъжка главна роля, но 83-годишният (и за съжаление на мнозина все така бял) Хопкинс дори не присъстваше в залата, с което церемонията свърши някак преждевременно и вяло.
Енергичният екип на "Земя на номади", спечелил най-добър филм, щяха да са много по-празничен завършен на вечерта. При условие, че продуцентите трябва да са били наясно с резултатите от гласуването решението за подредбата е още по-странно.*
И разбира се, едва ли някой се учудва, че в САЩ онлайн има реакции срещу победата на Хопкинс и коментари от рода на "Ама Чадуик почина от рак, как може да не му дадат оскара?".
Ако продуцентите на Оскарите искат церемонията отново да стане интересна на публиката и рейтингите да спрат да падат, не трябва да се търсят нито номинации за популярни блокбъстъри, нито нелепи опити за решаване на расови проблеми чрез филмови награди.
Трябва тези 3-часа да бъдат това, което киното по принцип е - магия, която те развлича и откъсва от света, а не ти напомня колко проблемен може да е той. Празненство на достиженията във филмовото изкуство - без значение пол, раса, сексуална ориентация или друг признак освън таланта, както и без насилствено търсене на баланс.
В противен случай направо може да сложат квоти и при номинациите и победителите, за да няма сърдити, и просто да обявяват резултатите в интернет. Така поне ще ни спестяват по 3 часа годишно.
* Искате конспирация, ето ви конспирация - единствената друга причина "Най-добър филм" да не беше последна награда е, че може би целта е била да не бъде ядосан Китай с това бунтовната му дъщеря Клои Жао да закрие пищното събитие. На Холивуд все пак му трябват тези азиатски пазари...
