Обожавам българското Черноморие. С дребни изключения.
Защото дори и в моите представи 9 евро за таратор и едно евро, за да има в него и "луксозни" съставки като копър, чесън и орехи, са грехота по морските ресторанти.
За всеобщо щастие прословутите таратори за по 9 евро и цаци за 12 евро се намират по места, наречени от англичаните "капани за туристи".
Гледаш го - наглед прекрасно заведение. После се оказва, че ти трябва бърз кредит, за да платиш сметката или качеството на храната е като от ръждясала каравана от краен квартал.
Понякога и двете едновременно.
За щастие съм развила безпогрешен нюх да разпознавам туристическите капани. Ето как:
- Има всичко - пица, фондю, английска закуска, скара, бургери, суши...
Когато видя такова меню, си представям Шесторъкия Шива. С едната ръка върти пици, с втората завива сушито, с третата подмята стековете. Само че шансът божество от индуизма да върти кухня по Черноморието клони към минус безкрайност, а Шива едва ли има наместници точно по българските земи.
По тази причина искрено ви съветвам - ако менюто гони обема на Библията и кулинарния език на критик от "Мишлен", най-разумно е да си тръгнете. Само внимавайте да не изтървете менюто, за да не счупи някоя плочка под вас с тежестта си.
Обикновено тези заведения разчитат на две неща: прегладнели чужденци и фризери. И на служителя на месеца, който не е готвач, а микровълнова печка, на която се размразява продукцията.
По-добре цаца и бира от дървено капанче.
- Менюто е с картинки
Пак съм на темата с менюто, но няма как...
На пръсти се броят (ама не тия на Шива) хубавите ресторанти, които са напечатали менюто си шарено като списание "Мики Маус". И от всяка страница да дебнат психеделично цветни салати и ястия, разположени на влудяващ неонов фон в стил "креватна живопис" - вълни, рапани, розови залези...
Шопска салата на фона на цикламени миди. Пилешки хапки, морно полегнали сред пясък и морска пяна. Плодова салата пред морски звезди, напомнящи на Телетъбисите...
Менютата в стил "Луд на шарено се радва" разочароват двойно. Първо, защото нищо от донесеното не прилича на картинката, дори и хлябът. Второ, защото от тая шарения не се виждат цените и накрая се случват ония изненади с нуждата от бърз кредит.
По-добре цаца, не е фотогенична, ама е вкусна.
- Персоналът твърди, че всичко е "домашно"
"Домашно" е вълшебна думичка, която се произнася с откровението, с което участничките в "Ергенът" твърдят, че търсят истинската любов.
"Домашно" трябва да навява асоциации с морна баба-стопанка, която с ей тия две ръце (не като на Шива) е брала доматите за салатата, чистила е лефера за скарата и е брала смокините за сладоледа. Последно мернах "домашен" тарама хайвер в такава яркорозова окраска, каквато никой не може да постигне от суров хайвер.
Така обратно в жестоката реалност доматите са от борсата, леферът е неизчистен, смокините са от буркан от супермаркета, както и сладоледът под тях.
Така че чуете ли повече от един-два пъти думата "домашно", задействайте червената лампичка и кракомобила и се махайте. Силно вероятно хем няма да е домашно, хем цените му ще са като за брано и готвено от морни девици по пълнолуние.
По-добре цаца. Не е домашна, ама е класика.
