Каква я мислеха Warner Bros., каква стана...
"Жокера: Лудост за двама" трябваше да е новата им златна кокошка, Барбито на 2024-а, което да захрани социалните мрежи, посещенията в киното и потенциално поп културата до следващия им голям проект.
Кой да предположи, че ще е такава зловеща издънка? Провал за 200 милиона долара.
Хейт шествието по филма на Тод Филипс тепърва набира сили, но световен боксофис от премиерата от малко над 114 милиона долара и оценка на публиката от 31% в Rotten Tomatoes са доста показателно начало.
Големият парадокс е, че това световно недоволство и охарчване можеше да бъде спестено. От продължение на "Жокера" нямаше нужда, понеже първият филм беше достатъчно изчерпателен със заразяващо начало, бомбастична кулминация и задоволителен финал.
Пълно съвършенство, което можеше самостоятелно да си тежи на мястото.
Но единият милиард печалби от предния Жокер бяха прекалено примамлива стръв, за да не топне студиото въдицата си втори път.
Сега имаме повод да ги сочим с пръст и да ги упрекваме, но преди всичко според мен трябва да гледаме на "Жокера: Лудост за двама" като на симптом за това, което разяжда филмовия бизнес днес.
Урок номер едно от съдбата на неслучилия се касов хит е, че продуцентите на последните филми с космически бюджети са с пословично запушени комерсиални инстинкти.
Очевидно усетът им за интересите на масите се е обесил на някоя череша, заради което в последно време трудно уцелват историите, които биха се харесали на публиката. Бележат боксофис неуспех след боксофис неуспех.
Само от началото на настоящата година календарът се е напълнил с касови разочарования: "Мадам Уеб", "Фюриоза: Сагата за Лудия Макс", "Гарванът", "Хоризонт: Американска сага", "Каскадьорът", "Жокера: Лудост за двама" и да не продължавам нататък.
За изброените заглавия горе са изхарчени общо около 800 милиона долара, а възвращаемостта им е позорна.
Това следва да покаже колко дълбока пропаст се отваря между филмовите студиа и аудиторията, защото за да се отпуснат толкова щедри бюджети - по средно около 100-150 милиона долара на продукция, то нечия експертиза искрено е вярвала, че филмите ще се скъсат от гледане.
Феновете обаче не скачат по команда. И макар че е сладко да си говорим как, ако сценарият и режисьорът са добри, хората ще наскачат на проекта като невидели, истината е, че без продаваемия елемент, продукцията накрая ще е за боклука.
Колкото и да им е трудно, филмовите екипи отвътре трябва да си задават въпроса: "Какво искат хората", ако планират да продължат съществуването си в бъдеще.
Тактиката да пуснат продължение, колкото да го има, не работи.
Задължително е ситото на сценариите да стане по-прецизно, като се оценява популярността и релевантността на историята, а не на сляпо да се вярва, че като показват едни и същи физиономии на зрителите, публиката им е гарантирана.
Бих ви казала, че неистовото желание от създаване на филмови поредици принципно се обезсмисля, тъй като последната серия подобни проекти се изложи. Но феноменалните резултати на "Топ Гън", "Аватар", "Аз, проклетникът" и "Бързи и яростни" ме карат да си мисля друго.
По-скоро някой в състава на провалените заглавия е изгубил контакта с аудиторията.
При такива "грешки", струващи стотици милиони, би трябвало да има прегрупиране на силите и колосални уволнения. Но за момента нито един от големите филмови играчи не дава знаци за подобни размествания, което отново е симптоматично за бизнеса днес.
Отстрани изглежда, че студиата като Warner Bros. се преструват на нечули и невидели. Сякаш не са разбрали, че не вървят в такт с хората, а това не дава надежди за по-добро кино или за филми, които ще останат във времето.
