Кой е най-лесният начин една жена да се депресира?
Ревю на Victoria's Secret отпреди да започнат да наемат трансджендър модели? Не!
Бърз преглед на гардероба, при който се разбира, че ПАК няма какво да облече? Не! Дори и кантар, който показва с три килограма отгоре не може да сдуха една жена така, както кулинарните предавания, които се леят от екрана.
То е плейтване, то са фюжън кухни, то е чудо!
Лицата на водещите - мъж и жена с перфектни кожа, коса, маникюр и бели престилки - са разцепени в широки усмивки, от които ми става ясно, че не пестят и от зъболекар. Казват, че ще приготвим рецепта, за която продуктите се намират във всеки хладилник, и наивно им се връзвам.
Екстра, продължавам да се самоуспокоявам аз, в моя хладилник има полужива маруля с тъжен сивозелен цвят, три яйца и консерва с боб, тъкмо ще видя какъв кулинарен шедьовър може да се получи от тези продукти.
Греда! Нещата, които уж се намират във всеки хладилник, са южнокорейска патица, китайско зеле, чушки падрони от Южна Испания и италиански бейби спанак. Леко се напрягам, но за момента нямам никакво намерение да се отказвам.
Наум пресмятам, че ще ми отнеме три дена, за да събера всички тези продукти, и вместо това натискам пауза и отскачам до близкия хипермаркет.
Там се сдобивам с бледо бройлерче с размерите на недохранен гълъб, обикновено зеле сорт Кьосе, кило сиврия и пакет спанак с произход Република Северна Македония, който при размразяването придобива обема на детска длан. Купувам и бутилка вино, интуицията ми подсказва, че ще ми е необходима.
Продължаваме напред, пускам пак предаването.
От ухилените водещи разбирам, че трябва да пека патицата (бройлерчето) 40 минути от едната страна, 30 - от другата, още 25 минути и пет секунди от първата страна и още 12,4 минути - от втората. Вкарвам всичките си познания по математика, изометрия и тригонометрия, въпреки че по последните три предмета едвам вързах тройка.
Чувствам се като в "Игри на волята", само че съм пред фурната. Ситни капчици пот покриват челото ми.
Може и да не са ме накарали да нося чували с тухли из пясъчен плаж, но ми е неимоверно трудно. От готварското шоу разбирам, че освен с набор от нечувани меса и зарзавати трябва да разполагам и с нескромен арсенал от кухненски пособия като термометър за месо и ренде мандолина. Защо пък точно мандолина, мисля си аз, не може ли гъдулка?
Не разполагам и с кухненска везна, а да тегля пипер и босилек на кантара в банята ми се струва тъпо.
Решавам, че ще карам на око - пека нещастния бройлер, както си знам и без да му тикам термометър в трътката. Режа зелето и чушките душманската и ги овкусявам с комбинация, която от телевизора ми гарантират, че е неустоима - сол, оцет, мед, газ, мас, хлебни трохи, разтопен шоколад и горчица.
Давам на мъжа ми да опита, той ме гледа на гюрултия. Не му харесва...
С треперещи ръце отварям бутилката вино и си наливам една чаша. Решена съм да довърша кулинарния шедьовър, който съм подхванала, по възможност без да бъда номинирана за изгонване от къщата. Сипвам спанака в тиган, чакам две минути и... чакай, къде изчезна спанакът?!
Зеленията колкото детска длан се свива до размерите на дафинов лист, с който в пристъп на артистизъм и вдъхновение украсявам бройлерчето. Заливам с отровната смес от сол, оцет, мед, газ, мас... чувствам се като Джейми Оливър. Плейтвам в чиния и подавам на половинката.
От погледа му разбирам, че ще е най-разумно да спра телевизора и кулинарният ми експеримент моментално да замине в кофата, преди отнякъде да са се появили Ралица Паскалева и Димо Алексиев и да са ме изгонили от дома ми.
Сипвам втора чаша вино и звъня да поръчам пица...
