"Столична община не се стиска, за да не се стискате и вие" - това спокойно може да бъде слоганът на едно от най-модерните съоръжения в центъра на София, струващо колкото едно двустайно жилище в същия район на града.
Оказа се, че Столичната община е отделила от бюджета си близо 300 хил. лева, за да може разхождащите се в парка на НДК да се облекчат в ултра-модерни тоалетни, които, за разлика от същите в градинката на "Кристал", вече функционират.
Но както се казва "Кеф цена няма", а служителите на общината явно са на същото мнение, защото когато работата опре до "едното място", всичко останало губи смисъл.
Ако си мислите обаче, че за тази сума - с която спокойно може да си купите ново жилище край НДК или две по-малки в някой по-краен квартал на столицата - ще получите някаква специална услуга, ще останете разочаровани.
В действителност тази нова, супермодерна тоалетна, разположена сред зеленината на парка, съдържа само онова, което може да намерите на всяко друго подобно място - зад автоматичната врата има тоалетна чиния, мивка и огледало.
Отличаващото я от по-малко модерните ѝ тоалетни събратя е функцията за самопочистване и дезинфекция, веднага щом напуснете помещението. Другото различно е, че светлинен индикатор предупреждава нетърпеливо чакащите отвън, че тоалетната е заета, въпреки че повечето химически също имат нещо подобно, макар и в аналогов вариант.
И това е. О, забравих основната разлика - цената. Но за нея е по-добре да не си спомняме.
Докато оплаквах това разминаване на парите, похарчени от Столична община, с недостатъчния лукс на предлаганата услуга, се замислих как наистина би трябвало да изглежда едно подобаващо място за облекчаване, че да оправдае такава инвестиция на публични средства.
Представете си само - автоматичната врата на тоалетната се отваря, а вътре ви очаква истински оазис за сетивата. Миризмата на пачули и иланг-иланг нежно обгръща ноздрите ви и мигновено започва да отпуска нервната ви система. Все пак посещението на обществени тоалетни понякога предизвиква особено притеснение, което може да направи тъй важната мисия неуспешна. В тази обаче е различно.
Погледът ви е привлечен от излъсканата до блясък тоалетна чиния. Чудо! Не се налага да я покривате с няколко пласта тоалетна хартия, за да се уверите, че няма след това да се озовете на опашка пред кабинет за кожни и венерически болести.
Освен това с радост установявате, че белият порцелан е загрят до идеалната температура - едно добро начало за неочаквано добър резултат.
Щом се настаните удобно, виждате срещу вас огромен екран и изобилие от филми и игри, превръщащи дългото стоене в една поза (ако това се наложи) в истинско удоволствие. Все пак на смартфона можете да си цъкате и във вашата домашна, неструваща почти 300 бона тоалетна.
Но какво е това свещено място за уединение, без подобаващ наръч от четива? Къде най-бързо се напредва със страниците, освен там, където и царят ходи сам? Историята може дълго да разказва за хората и купищата прочетени от тях книги, списания и етикети на шампоани именно в тоалетната.
А в една обществена тоалетна, струваща стотици хиляди, как да не очакваш и вградена в стените библиотека? Пък кой знае - с такъв бонус може да се вдигне средния брой прочетени книги на глава от населението...
Хем помагаш с една нужда, хем подкрепяш задоволяването на друга - жаждата за знания!
Когато облекчението вече е налице, нежен глас ще ви прикани да не бързате да ставате от тоалетната чиния - следващата част от това незабравимо изживяване е нежната процедура по измиване и подсушаване. Че как може хай-тек тоалетна да не предложи това?! Макар че за тези пари би трябвало и сексуални нужди да задоволява, но да не прекаляваме...
Едно е сигурно - във въображаемата скъпа тоалетна през целия ви престой звучи успокояваща музика с платени към "Мюзикаутор" права. Нейната цел е една - да изтрие неудобството от факта, че в този момент пред вратата се е събрала опашка от нетърпеливо чакащи консуматори на бира (тоалетна в парк е, в крайна сметка).
Излизайки от автоматичната врата, същият приятен роботизиран глас ви благодари за посещението и ви подканва да наминете отново... при нужда.
Та ей така, според скромните ми представи, трябва да изглежда тоалетната за близо 300 хил. лева, макар да не е в дома ми и да е предназначена за обществено ползване. За съжаление, тази фантазия се разминава с доста по-семплата, макар и все така скъпа реалност.
В крайна сметка не ми остава друго, освен да мисля, че някой в Общината доста сериозно се е "изпуснал" и това е един от онези моменти, в които вонята на нещо нередно упорито се натрапва.
