Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората

Когато човек отива на разходка в гората, от него се очаква да има едно наум Снимка: Pixabay
Когато човек отива на разходка в гората, от него се очаква да има едно наум

Преди години майката на едно бившо гадже я блъсна глиган. Жената се качила да бере гъби над къщата им някъде в Златишко-Пирдопската котловина и се натъкнала на млада майка - дива свиня с бебета глиганчета. Резултатът беше разкъсана феморална артерия и дълъг престой в Пирдопската болница.

Не си спомням обаче някой да е търсил свинята да я отстреля. Може би защото за нападението разбраха общо пет човека, не влезе в новините и не се разля в социалните мрежи. Или защото глиганите са по-дребни от мечките, макар че, повярвайте, разярен глиган може да си съперничи сериозно по нанесени щети с онази проклета мечка, която почти уби Леонардо ди Каприо в "Завръщането".

Целият спор обаче изглежда малко безпредметен. В крайна сметка, в горите има мечки. Мечките не живеят в панелки в "Люлин" 6, не ходят по молове и не играят по поляните на Южния парк. Те си живеят в горите. Там се раждат, хранят се, размножават се и умират. С изключение на онези в зоологическата градина и онези в парка за танцуващи мечки в Белица, които някога с вериги по муцуните придружаваха мечкарите за забавление на децата.

Когато човек отива на разходка в гората, за да се раздвижи, да бере гъби или да заравя труп, би следвало да има едно наум, че в тази гора живеят диви животни и в известен смисъл той поема риск да се натъкне на тях. Гората не е лунапарк, а част от дивата природа. Затова е логично хората, които ходят в планината, да имат някакви базисни познания за това как е разумно да се държи човек при среща с диво животно, особено ако става дума за майки с малки, които винаги са на една крачка разстояние от агресивен акт. Впрочем, не само животните.

Хората от района искат мечката да бъде отстреляна, за да са в безопасност, когато ходят в гората.

Но защо, по дяволите, трябва някой да бъде в пълна безопасност, когато ходи в гората? В крайна сметка, това не е обществена сграда, в която можеш да осъдиш държавата, ако се подхлъзнеш на мокър под поради липса на табела за мокър под, и си счупиш крака. Това е дивата природа и освен мечки, тя крие и други опасности, например отровни гъби. Змии. Вълци. Сипеи. Тръни. Планината не е място, където човек да бъде безразсъден. 

Когато скиорите и бордистите, които отиват в планината зимата да карат извън пистите, те поемат осъзнат (надявам се) риск, че може да бъдат застигнати от лавина или да пропаднат някъде по улеите. Когато туристите тръгнат да катерят връх Вихрен откъм Северната стена, те са наясно, че поемат риск времето да се скапе за секунди и да ги удари гръм по пътя към върха. Ходенето в планината носи риск и това е нормално.

Затова към нея трябва да се подхожда с внимание и уважение. А изискването да бъдем в пълна безопасност там звучи нелепо. 

Разбира се, човекът отдавна е заел мястото си на върха на хранителната верига там, където властва цивилизацията. Храним се с животни, носим животни, хвърляме зрънчо на животните в клетки и напъхваме някои животни в чантите си (от животни), като отиваме на пазар за сандали (от животни).

Всичко това обаче се случва именно в сферата на цивилизацията, в градската и донякъде селската среда, която сме пригодили към себе си, принуждавайки със силата на ума си животните да се адаптират към тази среда. Ако не го направят - ги убиваме или ги затваряме в приюти.

Положението е такова и това е ОК. Не би било естествено тепърва да пуснем всички диви животни в града и да живеем в някакво "Джуманджи", в което тигри ръфат старци по спирките на трамвая и гладни орли ловуват пекинезите на хората, които си разхождат кученцата около НДК. Но в гората?

В гората те са си вкъщи, а ние не сме.

Не ме разбирайте погрешно. Ако нападнатата жена беше, да речем, баба ми, вече щях да съм отишла по тъмно в гората край Белица и лично да съм отстреляла мечката без разрешение. Но това нямаше да е логичен ход, а от властите се очаква да предприемат логични, а не емоционални ходове, дори когато има налице обществен натиск в една или в друга посока.

Когато имаме налице мечка и човек, се предполага, че единият от двата биологични вида има способността да разсъждава, преценява и взима решения на база опит и познания. И познайте какво, това не е мечката. Тя е изцяло подвластна на инстинктите си. Ако се почувства застрашена - напада. Ако е гладна - яде. Ако Коледа наближава и по улиците запълзи аромата на пърлено прасе - заспива за няколко месеца. 

Това не значи, че инцидентите с животни трябва да се случват. Когато е възможно да бъдат предотвратени, те трябва да бъдат предотвратени. Агресивните кучета нямат място по парковете. Отровните змии нямат място по детските площадки. Мечките нямат място на селския мегдан. Комарите, мен ако питате, нямат място във Вселената изобщо. 

Но когато става дума за инцидент, случил се на територията на животното, в естествената му среда, и когато говорим за защитен вид, може би решенията трябва да се взимат прецизирано и умно. Защото животните не разбират от отмъщение. Те не са чели "Граф Монте Кристо" и действат инстинктивно, сиреч - тъпо. Което обикновено не се наказва със смърт, поне при хората. 

И все пак, ако ви е страх от мечки, но много искате да ходите в гората, отстреляйте проклетата мечка и ковнете главата й на входа на парка за танцуващи мечки за назидание на другите. Може пък да се поучат. 

Най-четените