Откакто се помня, през определено време в сутрешните блокове се завърта един и същ рефрен, който вече е познат до втръсване на всички.
"Питбул разкъса жена", "Куче ухапа дете", "Питбул изяде пекинез", "Куче нападна дете" и така нататък, и така нататък, и така нататък. На моменти човек би си помислил, че не живеем в град със светофари, барове и трамваи, а в някаква савана, в която през определен период животни разкъсват хора.
И въпреки че когато един проблем е ясен, би било логично и решението му да не е твърде проблематично, в случая с нападенията на кучета явно грешката ще се повтаря до безкрай.
Сценарият обикновено е банален: куче от едра порода се гледа от младеж, който много иска да живее в гетото в Бронкс и да изглежда страшен, но единственото страшно около него е кучето му. Или вместо да залага на футбол като нормалните хора, печели пари от кучешки боеве - събития, които далеч не останаха само в "Белият зъб".
В един момент това куче напада някого, често възрастен човек или дете, телевизията идва, снима, в сутрешния блок коментират колко е тъпо всичко това и как трябва да има зоополиция, евентуално полицията арестува някого, евентуално съдът му дава някаква условна присъда, след което случаят заглъхва. Докато не се повтори отново.
Понякога има и отклонения от сценария. Да кажем: агресивното куче е бездомно. Тогава общественият шум се фокусира около "помиярите", които "трябва да ги избият" и така проблемът да се реши.
Друг път отклонението е в посока насилие от човек към куче. Някакъв влачи куче с колата си. Друг реже лапи. Трети пребива кучето си пред детска площадка. Четвърти сипва антифриз в кренвирш и осейва квартала с капани. В тези случаи общественото внимание отново се надига като вихър, но този път в посока "изверги", "изроди", "няма ли наказания" и пр.
Всъщност, в цялата комуникация между хората и кучетата, има правила и закони, и ако имаше кой да ги съблюдава, инцидентите нямаше да са толкова чести. Нека видим кои от тях знаем със сигурност.
1. Със сигурност има породи, които изискват повече внимание и които не бива да се отглеждат от всеки. Не защото са лоши, не защото са генетично зли или с увредени мозъци и не защото са някакви качили се на земята Цербери, а защото са едри, силни и потенциално опасни.
Ако не бъдат възпитани и социализирани както трябва. Или ако бъдат умишлено озлобявани. Ако сте гледали Pit Bulls & Parolees, знаете, че е тъпо да заклеймяваме дадена порода. Едни от най-любвеобилните и мазни кучета, които познавам, са питбули. Докато покрай тях не мине котка. Просто има породи, с които трябва да бъдем малко повече нащрек.
2. Със сигурност трябва да има държавен контрол върху продажбата на определени породи кучета. Например механизми, които да задължават хората, които си взимат питбули или кучета над 30 кг. да посещават сертфицирани треньори или да преминат курс на обучение, в който да бъдат насочвани как да гледат животните си и уведомявани за добрите практики в отглеждането и възпитаването на кучета.
3. Със сигурност не всеки трябва да има куче. Не всеки може да гледа куче, не всеки заслужава да гледа куче и не всеки би се справил с гледането на куче. Има толкова други домашни любимци: морски свинчета, хелери, игуани, котки...защо трябва да е точно куче?
4. Със сигурност преднамерената жестокост към животните е неоспорим и категоричен белег за тежка психопатия и трябва да бъде стриктно следена и наказвана от закона.
6. Със сигурност хората трябва да могат да се движат по улиците, без да има опасност да бъдат внезапно захапани за гърлата от произволно преминаващ пес. Помните случая с мечката от Белица, беше скоро. Там беше различно, защото когато човек отива сред природата, поема осъзнат риск от среща с потенциално опасни за него животни. Когато се разхожда в Южния парк, не би следвало такъв риск да съществува.
7. Със сигурност е време в България да започне да функционира действаща зоополиция с ясни правомощия и задължения. "Господари на ефира" говореха много по този въпрос, различните природозащитни организации също повдигаха темата неколкократно, но до функциониращ орган, който да защитава хората от животните и животните от хората така и не се стигна.
Единственото, с което разполагаме, е клетата БАБХ, под чиято калпава юрисдикция бедстват всички животни и хора, които имат досег до тях.
8. Със сигурност у нас трябва да се развива културата на гледане на домашни любимци. Наистина, мина доста време от годините, в които хранехме кучетата с кокали и ги водехме на ветеринар при пенсиониран фелдшер в гаража на съседния блок, но има много, много какво да се желае по отношение на разбирането за гледането на кучета у нас.
Има много какво да учим за това какво представлява кучето, от какво има нужда, както и от както имат нужда хората около нас, за да не намразят кучетата.
Живеенето в едно общо пространство винаги е предизвикателство. Независимо дали говорим за родители със сприхавия им тийнейджър, за гаджета, които се нанасят да живеят заедно или за съквартиранти.
Градът е нашето общо пространство, в което съжителстваме с всякакви индивиди.
Някои от тях чупят чистачки, защото някой е паркирал на тяхното място, за което само те си знаят, че е тяхно.
Други паркират на обозначени инвалидни места напряко, така че да заемат цели две такива, след което бодро се отправят към мола. Трети мятат фасове по улиците, а четвърти тичат след тях да им изсипят фасовете обратно през прозореца на колата.
Всички те са дразнещи и може би, ако нямаше закони и правила, които да ограничават общуването ни помежду си в някакви разумни рамки, досега да сме се избили.
Същото важи за съжителството с кучетата. Там, където няма поносимост и взаимно разбиране, има закон. Той пази и двете страни. Той е направен за това.
И ако никой не го спазва, може би хората, от които "зависят неща", трябва да се замислят дали не е добре да намерят начин да установят контрол над това. За да може кучето да си остане най-добрия приятел на човека.
