В страната на чудесата има безброй причудливи неща, сред които и някои особени субстанции, на които пише "ИЗПИЙ МЕ" или "ИЗЯЖ МЕ". Тъй като никъде по тях не пише отрова, Алиса смело консумира каквото ѝ попадне пред очите.
И така, както надявам се всички помним, в един момент се свива като далекоглед, после се издължава, промушва се през какви ли не отвори и се озовава на най-интересни места.
Подобно на героинята на Луис Карол, доста популярни личности се възползват от вещества, известни със способността си да променят състоянието на съзнанието им. Реалността, разбира се, невинаги е толкова приказна.
Алисите в родното настояще понякога притежават силикон, в страната на чудесата звучи чалга, а транспортът им се осъществява не чрез пропадане в заешка дупка (каквото мнозина им пожелават), а с помощта на личен автомобил. Техните подвизи от време на време сериозно нашумяват, после заглъхват до следващия инцидент. Обикновено не се бави както появата на общественото недоволство, така и неговото пренасочване към следващата актуална новина.
По правило общественото съприкосновение с темата за наркотиците със засилка се плъзга по повърхността.
Разбира се, да шофираш под влияние на психоактивни вещества е сред най-глупавите, безотговорни и опасни действия. То е израз на незачитане на човешкия живот. Всеки на пътя е заплашен от абсолютната човешка идиотия, материализирала се в неадекватно управление на купчина ламарини. По този въпрос спор няма, не трябва и да има.
Всъщност българските закони са напълно безкомпромисни по отношение на шофирането след употреба на наркотици. Хванатият се разделя както с книжката си, така и с чистото си съдебно досие. Към сегашния момент все още не са въведени минимални стойности, които да доказват дали шофирането е извършено под влияние на наркотика, тоест шофьорът понася тежка наказателна отговорност дори и да е употребил последно преди дни.
Крайно строги сме и към употребата по принцип - дали хероин, кокаин, амфети, марихуана или психеделици - обществената присъда е "наркоман", притежанието е подсъдно. Понятието леки и тежки наркотици законово не съществува.
Това, че има доста значими разлики между веществата, по нашите географски ширини звучи повече като подробност, отколкото като съществена част от картината.
Може да се каже, че сме лицемерно безкомпромисни, особено предвид някои наши национални особености. Според доклад на СЗО от 2021 г. България е в топ 10 по употреба на алкохол в Европа. В същия този доклад става ясно, че от 10-те държави, които употребяват най-много алкохол в света, 9 са членки на Европейския съюз. Още по-героично се представяме в сферата на пушенето на цигари - безапелационно първо място в ЕС. Поне една трета от българите пушат ежедневно.
На този задимен фон идеята за безкомпромисност към наркотиците малко издиша.
Ние сме животни и като такива сме привлечени от наркотичните вещества. Тъй както ламите в Андите ядат листата на коката, овцете в Австралия пасат халюциногени, докато започнат да се олюляват, мечките проявяват специално отношение към ферментиралите плодове, а някои видове гъсеници умело подбират онзи вид коноп, който има най-високо съдържание на канабиноиди, много от нас също подбират своята дрога със страст.
Небезизвестният Терънс Маккена, автор на книгата "Храната на боговете", е поддържал хипотезата, че ходът на човешката еволюция е предопределен от консумацията на халюциногенни гъби (The Stoned Ape Theory). Според него консумацията е довела до развитието на езика, въображението, изкуството и религията.
Макар и тази хипотеза да е оспорена, категорична е неразделността на човеците и техните наркотици. Веществата присъстват в ежедневието, бита, религиозните преживявания.
Шаманите в Южна Америка от векове използват аяуаска в своите церемонии. Западната заемка от халюциногените е, разбира се, по-практична и лишена от божествени преживявания. Нарича се микродозиране - използване на свръхмалки дози LSD с цел повишаване на креативността, работоспособността или лечение на депресия и тревожност.
Марихуаната е легална в Канада, Тайланд и Уругвай, познатата ни Нидерландия прилага политика на толерантност към леките наркотици.
В България също сме доста толерантни, но наблягаме на други субстанции. В работата си неведнъж съм ставала свидетел на животозастрашаваща алкохолна абстиненция, както и рентгенови снимки на съсипан от цигарите бял дроб, и съм убедена, че човек може да се съсипе с помощта на любимите си вещества, дори и те да са напълно легални.
Човек може да се убие с алкохол и цигари без проблем, би могъл и да употребява разумно нелегални вещества като канабис и психеделици, които физически са в пъти по-малко пристрастяващи от добрата стара ракия например.
Законите зависят от много фактори, но е наивно да се смята, че водеща е грижата за човешкото здраве и благоденствие. Наред с политически и икономически интереси, една от основните причини за нелегалността на някои наркотици е обикновената консервативност.
Законно е онова, което е добре познато от векове. Наздраве с домошарката!
"ИЗПИЙ МЕ" и "ИЗЯЖ МЕ" са послания, които едва ли ще спрат да ни вълнуват. Искаме или не, ние имаме доста сходства с мечките, които се тъпчат с ферментирали плодове. Можем да го отречем, може и да си сипем по едно и да не го мислим, да запалим една цигара на терасата или да се отдадем на някоя друга, по-наша зависимост.
Все ще е лицемерие.
