Кампанията на кандидатите за Евровизия още не е започнала, а България вече отбеляза първата си голяма победа - имаме си почти официален втори участник.
Да, става дума за песента Here I Stand и нейния изпълнител Васил Гарванлиев от Северна Македония. В клипа към парчето за няколко секунди са показани трите цвята от българския трибагреник, които предизвикват бурен скандал както в родината си, така и у нас.
Може да са няколко секунди, може цветовете да са подредени вертикално, а не хоризонтално, както са по принцип в българското знаме, може самата песен да няма нищо общо с България, но... Васил има българско гражданство, не го крие и най-важното - цялата тази история бърка много дълбоко в червата на македонските националисти, което няма как да не предизвиква положителни реакции на наша почва.
Така де, Евровизия е един забавен и шарен конкурс, но малцина са тези, на които наистина им пука за него у нас. Виж, темата за отношенията със Северна Македония, която винаги сме приемали като онзи адски досаден по-малък брат, дето ти иде да го биеш по три пъти на ден, докато сте малки, може да разпали сърцата и от двете страни на границата за секунди.
Те ще кажат пак "Бугари-татари" и ще заявят някоя откровена тъпотия за нашата история, приписвайки си я като своя, ние ще кажем, че всъщност цялата им народност е измислица на Коминтерна, и мелето е готово. И това е в обикновени условия, без в цялата тази какафония да се е намесил и политическият момент, в който София спира скопските мечти и надежди за членство в Европейския съюз.
А сега се появява един македонец, официално избран от тяхната си телевизия да представя страната на Евровизия, и той не само че пуска нещо, което съмнително много прилича на български флаг във видеото си, но и след това в интервю си заявява, че има българско гражданство. Че е българин...
О, музо, възпей оня гибелен гняв на Миленковците* в Македония! Изведнъж Васил Гарванлиев се превърна в мишена за критики и леене на омраза, като веднага се намериха достатъчно хора, които да го обявят за национален предател и български шпионин.
Оригиналното видео така се оказа бързо-бързо затрито от YouTube и вместо него беше качена друга, политически коректна версия без намек за българско знаме в нея.
А цялата ситуация породи достатъчно шеги и закачки на гърба на братята македонци. От сорта на "Нека им!" - като не признават българското си начало, сега да признаят българския си кандидат.
Нека сме честни обаче, ако ролите бяха разменени, ситуацията и реакциите от страна на българското общество със сигурност щяха да са подобни - гняв, обиди, възмущение и шумно мрънкане. А македонците щяха да са тези, които ехидно се присмиват на съседското объркване.
Причината е, че въпреки всички разпри за история и политика, въпреки цялата насъбрана неприязън по казуса с българското вето, ние сме два много идентични народа с един и същ корен.
Подобно братовчеди, които са се скарали за някаква пълна глупост като къде трябва да се намира границата между двете ниви, дето преди много години по дядово време са били една по-голяма.
В Македония, противно на всички измислени преброявания на населението досега, живеят много българи - хора, чието самосъзнание е българско и които, подобно певеца Васил, имат българско гражданство.
И властите, и обществото трябва да преглътнат този факт и да демонстрират малко зрялост в това отношение. Както ние, българите, трябва да преглътнем тази отколешна болка, че онези земи няма да станат български, каквото и да правим.
Постоянното фокусиране върху темите, които ни разделят, ще ни отдалечава и озлобява все повече и повече. Не всичко обаче е политика, не всичко е опорни точки, спуснати от партии, които имат какво да печелят от целия този казус.
Случаи като този с песента на Васил трябва по-скоро да ни обединяват, да покаже нещо македонско, в което и българите да могат да се познаят, един вид поклон към близката съседка, а не повод за крамоли. Това е и една от целите на Евровизия - да обединява държавите от Европа с музика.
Защото независимо дали се определяш като македонец, или като българин, слушайки песента на Васил с името Here I Stand, няма как да не си кажеш, че това е едно адски тъпо парче...
---
* По името на Миленко Неделковски - македонски журналист, отговорен за поругаването на българската паметна плоча на връх Каймакчалан, както и за изливането на тонове антибългарска пропаганда в местните медии.