В Дивия Изток на българската действителност е пълно с т.нар. outlaws, или "хора извън закона". Бунтари по природа, крайно убедени в собствената си правота и в желанието на другия да ги преметне.
Ето защо бъде ли наложено някакво правило, дори при риск от епидемия, тяхната първосигнална логика им диктува да правят точно обратното. Или поне да изкривят правилото така, че то да не ощетява собствения им комфорт.
Това ни доведе до задаващата се мода задължителната защитна маска за лице да се носи под брадичката.
Гледали сте уестърни, виждали сте бандитите с кърпи около вратовете, готови да ги вдигнат пред лицата си преди началото на поредния обир на влак. Същото можеше да се види и в България през първия ден, в който носенето на предпазни маски (отново) беше задължително. Ама без конете и влаковите обири.
При неизбежното седмично ходене до магазин в квартал на столицата се разминах с поне десетина души, които бяха приели за напълно достатъчно да държат вече задължителните маски не върху носовете и устите си, а смъкнати под брадичките си.
Естествено, готови да ги вдигнат в момента, в който забележат някой полицай и подушат евентуалната глоба.
Очевидно в страната продължава да витае усещането, че заплахата е далеч. Все още е най-вече в новините, само в думите на онези от "Щаба", както го наричат вече на галено. Ниският темп в ръста на заболелите от коронавируса не се разглежда като доказателство за ефективността на мерките, а започва да се използва като аргумент защо те трябва да бъдат разхлабени. Като причина да се каже, че ситуацията вече не е опасна, а ограниченията са губене на време - нещо, за което и от Щаба, и от правителството се опитват от седмици да ни убедят, че не е така.
Всъщност заплахата все още е сред нас и дори става по-силна. Пропуска се моментът, че целта на извънредното положение е именно да забави този ръст.
Същевременно колкото повече време минава, толкова по-изкушаващо става за мнозина да не се съобразяват с наложените мерки - били те призивите да си спестяват излишни разходки, или да носят маски на обществени места.
С всяко направено изключение се увеличава рискът извънредното положение да продължи. Т.е. с бунта си срещу мерките, част от обществото предизвиква задълбочаване на проблема и налагането на нови такива. Един порочен кръг, в който се въртим като куче, преследващо опашка си.
Маските са само поредният пример. От защитно средство (отново - не за носещите ги, а за околните), при носене под брадичката те се превръщат просто в грозноват и безполезен аксесоар. Почти като халка на носа. Като прословутата врата в полето, като каквато законите май все още се приемат...
На фона на тези емпирични наблюдения това, че СДВР съобщава за само 90 глоби за не носене на маска на обществени места в цяла София, може да предизвика само лека усмивка.
Ясно е, че няма как на всяка улица да има по един полицай. Най-дисциплиниращият фактор - неизбежността на наказанието, когато нарушиш правилата, обаче липсва. Подобни статистики не само, че няма да имат очаквания стряскащ ефект върху населението, но само показват недостатъчния контрол. И така шмекеруването на дребно продължава и ще продължава - навсякъде в страната, но с различни мащаби.
Макар мерки да има, мнозина гледат на тях като на временно неудобство, което искат да си спестят, въпреки че по този начин няма да се сбъдне желанието им то да изчезне възможно най-бързо.
И разделението, в което сме така добри, става все по-неизбежно - на спазващи правилата и на пренебрегващи ги. И когато го има усещането за липса на контрол и последствия за вторите, първите също се изкушават да теглят една на телевизора/лаптопа си и да излязат навън.
Това създава риска съотношението между двете групи да се промени в посоката, която ще удължи всеобщото неудобство. Защото докато се заблуждаваме, че в Дивия Изток правилата важат за едни, за други - не, а за трети - наполовина (или под брадичката), извънредното положение ще продължава, а маските ще ни се струват като дребно неудобство в сравнение с онова, което може да се случи.
Италия, Испания и САЩ са достатъчни примери.
