Космосът успя да разкара скуката от една обикновена лятна вторник вечер и ни напомни колко е вълнуващ.
Допреди 22 часа темите на деня бяха убийствено скучни и втръснали на всички ни - не особено изненадващо ни чака горещо време насред лято, българският туризъм плаче за туристи, КПП-то с Гърция се пръска по шевовете...
Около и малко след 22 часа аз погледнах нагоре и видях ярка светлина. Реших, че е гръмотевица и че отново ще вали, ще наводнява метро станции и прочее. И си легнах...
На сутринта разбирам, че това е бил метеорит, и, докато част от българския интернет ниже конспирации, аз искрено се зарадвах.
Причината е, че напоследък твърде малко неща ни карат да извърнем врат нанякъде или ако ни накарат - то обикновено е настрани, а не нагоре. Залисани в злободневните си проблеми, спорове и радости отвикнахме да гледаме към Космоса. Той си е някъде там де, само че не ни интересува особено.
А трябва.
Космосът е привличал още древните народи, които са ориентирали храмовете си и пирамидите си спрямо звездите. Древните гърци и римляни сигурно с часове са съзерцавали съзвездията, за да им дадат наименования като Бик, Водолей, Гущер...
Ние пък хем се имаме за много по-напреднали, ехее-ехеее, къде напред пред тези народи, но мнозина скоро не са се интересували какво става из Космоса, какво ново е открито там, с какво невиждано ни е изненадал.
Някои даже се шегуват - със свръхмощните телескопи, с модерните космически мисии, с милионите, пръснати за изследвания.
"Къде са хукнали тези звездобройци?!", мърморят те, а после не вярват, че освен бомби, в XXI век наистина падат и метеорити.
Затова е прекрасна идея и конспираторите, и ние да се вълнуваме повече от Космоса и по-често да си сверяваме часовника какво става там, горе, не само тук - долу. Разбира се, няма нужда да приемаме прелетелият на България метеорит като някакво митологично знамение, което е дошло, за да ни разтърси из основи.
Животът днес ще си потече така, както си е бил и вчера и както ще е и утре. Пак ще се оплакваме, че ни е горещо, ще спорим с колегите на колко градуса да е климатикът и ще се чудим колко ли ток ще платим заради тоя пусти климатик.
Само че не е лошо този метеорит да ни накара да извиваме врат - не настрани, нагоре.
От НАСА казват, че когато гледа към Космоса, всеки човек вижда нещо различно. Оттам нататък се пробужда любопитството ни, а с любопитството идват и новите познания.
После пък знанията ни оформят като личности и ни открояват от онези, които не се интересуват от нищо и от никого.
Пък и освен Космоса колко неща има около нас, които са точно толкова необятни, респектиращи, но и красиви?
Замислете се - един метеорит е прелетял милиони, може би милиарди светлинни години, за да мине именно над България, да освети почти цялата страна и най-накрая да изгори като факла.
Нека го приемем не като събитие, което ще преобърне живота ни, а като едно намигване от Космоса към нас.
Явно той по своя си начин ни моли да не спираме да му обръщаме внимание, да го изследваме и да му се радваме.
