Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Модерна градска кухня - илюжън он ъ плейт

Колкото и да струва, както и да го наречем, ние не можем да си купим личността, която искаме да бъдем Снимка: iStock
Колкото и да струва, както и да го наречем, ние не можем да си купим личността, която искаме да бъдем

Вие като плейтвате мусака, декорирате ли с натурален български йогурт и гарлик? А слайсове бред?

Само ако останат пари, разбира се, че слайсът струва колкото цялата продукция на средно голяма хлебопекарна в малък провинциален град.

Не за друго ви питам, а защото баба ми тъкмо така плейтва и аз нещо се опитах да споря с нея, но в превода се изгубихме.

Тя използва поразително прости, да не кажа просташки думи, които аз някога през живота си съм чувала, но съм изтласкала директно в несъзнаваното, за да не ме травмират. Токсичността на българското патриархално семейство може да бъде избегната с такива ловки ходове. Трудно е, но си заслужава.

"На вкус и на цвет товарищей нет" ми казва тя за пореден път. Наистина не разбирам защо възрастните хора използват толкова много руски изрази. Все пак сме си бългериън и ъндърстендинга помежду ни е най-важен.

Опитахме се да стопим ледовете като изпихме по една малка ракия. Плодово бренди бих казала аз, но започвам да се изморявам от непродуктивните обяснения. Плейтнахме си салата в чиниите и след третото, вече не толкова малко плодово бренди, лингвистичните недоразумения помежду ни бяха изгладени.

Спрях да настоявам за слайс, намазан с песто от домати и чушки, гарниран с веган сирене, и просто си намазах една филия с лютеница.

Единственото деструктурирано нещо на масата беше една солница, която случайно бутнах след четвъртото плодово бренди. Ийстър бреда, дето го бях взела, баба ми каза да си го запазя, за да си платя наема. Вместо това ме почерпи с истински домашен козунак. Обядът не можеше да бъде по-хубав.

Сигурно ще речете, че ви напомням на някого. Хипстърката Джулс и Либерала от квартала са сред любимите интернет селебритата, които рано или късно ще се срещнат някъде из виртуалните паркове, ще влязат в отворена връзка и ще си осиновят кученце.

За спецификите на неговата гурме дог фууд обаче няма да говоря в този текст - първо, аз изобщо не притежавам куче и второ, в далечните времена, в които имах котка на село, приемах остатъците от свинско със зеле за котешки гурме лънч.

Тоест е твърде вероятно е да не съм съвсем квалифицирана за такъв разговор.

Вярно, направо звуча като тяхно незаконно дете, създадено в таванска стая на "Шишман", което сега се чуди къде да отиде, за да си вземе топъл душ. Джулс и Либерала са родени от много голямата потребност да осмеем абсурда и да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. А немалкото им фенове показват, че потребността е споделена.

Работата е там, че сложните думи са ценни само в случаите, в които служат за назоваване на сложна същност.

А ние все по-често ставаме свидетели на назоваване на ужасно прости неща по безобразно завъртян начин. До такава степен завъртян, че баба ми вероятно изобщо не би могла да разбере едно модерно градско меню.

Този разговор изобщо не е за храна, а за изместване на смисъла. Разказване на лъжлива история. Поръчване на илюзия в чиния. В плейт. Илюжън он ъ плейт, нали се разбрахме?

Цялата магия на рекламата се състои в това, че те убеждава, че ти продава не просто някаква храна, дреха, кола или почивка, а социален статус. Ти не пиеш сок от бъз, наречен по моя край с много по-звучното име свирчовина, за скромната цена от 5 лева чашата.

Ти всъщност консумираш способността да си позволиш тази свръхскъпа чаша, която изобщо не си заслужава парите. Ти консумираш способността да дадеш три пъти над пазарната цена за бургер на крак, с който да се омажеш до ушите. Ти консумираш социален статус, който обаче май не се яде.

А този социален статус го искаш, за да докажеш на себе си и на другите, че всъщност си супер готин.

И онова момиче от долния клас просто не беше право да не те иска. И вече си имаш приятели. И живееш най-добрия възможен живот.

Въпросът е в това, че колкото и да струва, както и да го наречем, ние не можем да си купим личността, която искаме да бъдем. Но пък съвсем безплатно можем да работим върху това да разберем защо и какви наистина искаме да сме. И малко по малко, степ бай степ, да ставаме точно такива.

И тогава няма да имаме никакъв проблем с мазането на филии бял хляб с лютеница. Чиърс!

Най-четените