Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"На детето му трябва телефон". Дали?

Оправдаваме се с нуждата от свързаност. Но дали просто не се превръщаме в маниаци на тема контрол Снимка: Pixabay
Оправдаваме се с нуждата от свързаност. Но дали просто не се превръщаме в маниаци на тема контрол

Нови технологии - така най-общо наричаме всички онези малки електронни удобства, които толкова стремително заемат място в бита ни, че не оставаме без тях дори на онова сакрално място - банята.

И ако за нас като технология те са нови (тоест не сме се родили със смартфон в ръка, а сме били по-скоро свидетели на създаването му), то отношението на следващото поколение към тях е сякаш им се полагат по презумпция още от самото раждане.

Дали обаче за тях и нас те не създават повече неудобства, отколкото да са реално необходими?!

"Още не може да държи химикал, ама борави с мишка и сваля игри", цъкат с език загрижени баби, които недоумяват как, ако те са отгледали нас самите, без да питат Google за схеми за захранване, ние днес и една среща не можем да си уговорим без "тия дяволски творения".

За добро или лошо, факт е, че новите технологии са неотлъчна част от живота ни. А всяка година около 15 септември дискусията "за" и "против" заживява нов живот толкова активно, сякаш някой наистина вярва, че можем да спрем хода на времето и просо да ги изхвърлим.

Деца и родители се горещят кой какво устройство има, забранено или разрешено е в училището и ако е забранено, защо по дяволите, като това си е нарушение на човешките права. Други са категорични "Телефон в първи клас? Абсурд", и още на следващата година разглеждат брошури и успокояват съвестта си с нуждата от свързаност.

"Нуждата от свързаност" - точно тя стои в основата на това да бутнеш телефона в ръцете на детето, или да му сложиш часовник с джипиес, и веднъж завинаги да си спокоен, че ще знаеш къде е, яло ли е, пило ли е, в района на училището ли е или е напуснало "безопасната зона", която виртурално си му задал.

Но всичко това крие и своите рискове и създава и някои неудобства.

Това, че живеем в ерата на иновациите, не отменя факта, че все още има хора, които не могат да си позволят "невероятно изгодните оферти" за мобилни устройства, които вървят с договор за 2 години и месечна вноска от "само 45 лева" срещу необятните 100 GB интернет и "безплатни" разговори в семейната група. Колкото и намаления да се предлагат, пред някои семейства все още стои дилемата дали да събират пари за парно през зимата, или да отделят от тях, за да бъде детето им "модерно".

Ще ме прощавате, но ако човек е принуден да мисли за заем или трябва да мръзне, за да не кара детето си да се чувства като "смотльото на класа", това изглежда по-скоро като изкривен прочит на ценности, отколкото като реална нужда.

Реална нужда от устройство детето би имало едва ако отново се наложи класовете да минат онлайн (а при този сценарии, както знаем, държавата раздава таблети на онези, които не могат да си ги позволят). Извън това, другото е чиста суета и надиграване на родители.

Друг момент е, че всичките тези устройства уж ни служат за успокоение, но всъщност внасят още повече дискомфорт. Само си представете колко пъти през деня един тревожен първолак може да потърси майка си, за да ѝ каже, че му е скучно, че е гладен, че е плакал или да пита "кога ще дойдеш да ме вземеш най-накрая".

Не само обаче нервното дете може да наруши работния процес на родителя, а и неговото собствено непреодолимо желание постоянно да поглежда в приложението си къде точно се движи отрочето, с каква скорост и колко точно крачки е направило днес.

Ако трябва да сме честни, това е всичко друго, но не и нужно. Ако детето разполага с мобилен телефон и има нужда, то просто ще се обади.

И не на последно място идва проблемът с изкушението за тотално нарушаване на личното му пространство. "Щом съм му дал живот, имам право да знам с кого си чати". Дали?

С всичките възможности за синхронизации на профили и опции за родителски контрол, се създава своеобразна "кутия на пандора" (особено сред тийнейджърите), която е по-добре да остане затворена. И без да навлизаме в твърде дълбоки разсъждения за морално-етичните норми, е ясно до какво може да доведе цялото това следене.

Да, интернет е опасно място, но ако наистина някой го смята за такова, по-добре да остави детето си без устройство, отколкото да навлиза в други, още по-опасни територии.

Та, да, технологиите може и да са необходими и често полезни, но докато не се научим да боравим с тях без да се превръщаме в control freak-ове или да ги купуваме от чиста суета, те ще тежат като камък на врата.

Най-четените