Скъпа Ан*,
От няколко дни си мисля за теб и за последния ни разговор. Няма да излъжа, ако кажа, че все още ми е болно. Омразата загрозява красивото ти лице. Не искам и няма да те помня все така самотна, самодостатъчна и озлобена.
Не знам дали ще ме послушаш, но ми позволи поне да се опитам да те вразумя. Като твой стар приятел.
Не бъди мъжемразка. Не ти отива. Да, знам, че си била разочарована и наранявана.
Бях до теб, когато номер 1 те заряза със СМС точно в първите секунди на новата година, а след това ти пожела "За много години!". Бях до теб и когато номер 2 пропусна коледната вечеря, която ти беше приготвила, за да отиде на казино.
Седях до теб на болничното ти легло, докато номер 3 отказа да ти дойде на свиждане в онова слънчево есенно утро, защото цяла вечер е бил на рейв парти.
Не са виновни за гледната ти точка само те.
Спомняш ли си колко пъти си ми споделяла, че си ставала жертва на, по твои точни думи - предразсъдъци? Как си спорила не с един, а с десетки мъже, че твоето място не е вкъщи до печката. Че няма по цял ден да сменяш пелени и да си безработна домакиня.
Разказвала си ми, че по улицата похотливо ти намигат, че шофьорите игриво се стараят да привлекат вниманието ти с гръмогласните клаксони на колите си, че ако сложиш къса рокля, в бара ти казват, че си го просиш.
Но, моля те, не се старай да го "върнеш" на мъжете. Не се отнасяй с тях по начина, по който си била третирана ти.
Не изисквай от тях да са високи, богати, силни и мускулести. Не подценявай качествата им в отглеждането на деца. Не ги считай за по-нисши от теб създания. Дай им шанс.
Замисли се, че не е редно да се създава събирателен образ на който и да било пол. Нито жените, нито мъжете заслужават да са изкупителна жертва на стереотипи, които са наследство от стотици години на социални катаклизми.
Знам, че си феминистка, и че се бориш за равни права. Подкрепям те в това ти начинание.
Спомням си как разпалено си ми споделяла размишленията си до зори, докато пием бяло вино. Няма нищо нередно в желанието ти за справедливо отношение и към двата пола. Феминизмът не е мръсна дума.
Но, умолявам те от сърце, не изпадай в крайности. Не бъди от жените, които преобръщат желанието за еманципация в мъжемразство.
Или може би се стремиш да създадеш равноправие и по отношение на омразата? Излишно е, Ан. Не се ядосвай на рязкостта в израза ми.
Да, наясно съм с това, че сексизмът създава илюзорно чувство за превъзходство чрез принизяването на другия, че носи опияняващо усещане за надмощие. Не се поддавай на тези атавистични копнежи за власт.
Скъпа Ан, знам, че често обичаш да черпиш съвети за самоусъвършенстване от разни, набрали популярност, нравоучители. Даже си ми показвала техни речи, понякога и цитирала.
Не мога да отрека, че тези персони са до някаква степен обаятелни в собствената си самонадеяност, даже много добре виждам какво в тях те е грабнало.
Те не се страхуват да покажат агресията към другия пол, която ти си таила в себе си. Може би това е и причината ти да се доверяваш на тези съвременни месии, да репликираш поведението им.
Не знам дали ще ме послушаш, но поне ще се опитам да ти бъда полезна.
Щом обичаш съвети, чуй и този - не проповядвай токсичните модели на поведение, на които ти си ставала жертва.
Моля те, Ан. Не искам и няма да те помня все така самотна, самодостатъчна и озлобена.
___
*Защо точно Ан е нашата лирическа героиня - четете тук.
