С темповете, с които напредва медицината, май остава едно-единствено откритие, което да ни дели от рая на земята.
Имаме хапче за отслабване, задава се и хапче, което ще замести ефектите от физическата активност. Ако науката успее да реши и въпроса с махмурлука, ще можем да черпим от живота с пълни шепи и без никакъв страх от последствията.
Би било чудесно - ядеш каквото и колкото си искаш, пиеш на корем, а като почне да ти натежава - лапваш две-три таблетки и си отново в топ форма, че и здрав.
Не се налага да караш на салати, да броиш калории, да дъвчеш безвкусни сухи пилешки гърди, когато душата ти плаче за мазна вратна пържолка, да внимаваш със шоколада и да стоиш настрана от газираните напитки.
Можеш да си лежиш с огромна купа чипс по цял ден пред лаптопа, зареден със сериали, вместо да търчиш на пътеката във фитнеса и да се напъваш на лежанката.
Можеш да пиеш бира от ранна сутрин и на другия ден да си свеж като лимонов крем! А биреното коремче ще изчезне с няколко медикамента.
Живот-мечта, нали?
Ако имате няколко килца отгоре и има начин да се докопате до световния хит - препаратите със семаглутид, ще го направите ли? Ако наистина се появи препарат, който гори мазнини и води до загуба на тегло, докато си лежите на дивана, ще го пиете ли?
Изкушаващо лесно е просто да си биеш по една инжекция седмично, която да дава същия резултат като мъчителния глад и изтощителните тренировки. Която ти връща самочувствието и чистата съвест без никакви усилия.
Защото с диети и въртене на кростренажора е толкова обезсърчаващо трудно, че ти се губи смисълът от цялата битка с килограмите.
Толкова трудно, че се налага да се примириш и да решиш, че имаш тежък кокал, хормонален дисбаланс, бавен метаболизъм и генетична предразположеност към трупане на килограми. И просто си орисан на наднормено тегло.
А изведнъж се появява хапче, което може да заличи цялата тази мъка като с вълшебна пръчица. Да те направи строен, самоуверен, че дори и по-красив. Да реши всичките ти проблеми.
Или пък не?
Не са ли именно лесните решения и стремежът към тях по-големият проблем?
Живеем в технологично време, което ни дава измамното усещане, че за всичко има някакъв кратък и по-лесен път, опция, която ни спестява усилия, които да насочим към нещо по-важно.
Имаме дистанционни дори за лампата на тавана, коли на автопилот, изкуствен интелект и магически хапчета.
Тайничко част от нас се надяват и в близките десетилетия да се появи и ултимативното решение - лекарство против смърт или поне за значително удължаване на живота, което да сложи край на най-големия от проблемите и страховете ни - за лимитираното ни време на света.
И в цялата тази надпревара за още време и още спестена енергия рядко се питаме за какво са ни те. Кое прави дните и живота ни толкова скъпоценни?
Не са яденето и пиенето, нито угаждането. Не е мързелът и моментите, в които не правим нищо.
Трудностите, решаването на проблеми, креативността, които те изискват, предизвикателствата и напрягането до лимита са нещата, които придават добавената стойност на дните ни.
Те ни карат да се развиваме и усъвършенстваме, осмислят почивката и придават сладост на свободното време, на моментите с близките ни и на часовете за разпускане.
Преодоляването на препятствията ни държи във форма, дава ни самочувствие и осмисля времето ни. Липсата им ни деморализира.
Същото е и с килограмите. Ако платиш за стройната фигура с пот, усилия и лишения, си мотивиран да не се връщаш към тортите с бита сметана, защото знаеш цената.
Ако избереш лесния път на медикаментите и липосукциите, има по-голяма вероятност да влезеш в порочния кръг на сваляне и качване, който води до загуба на себеуважение и кофти самооценка и те превръща в развалина.
Колкото до терапиите за загуба на тегло - те по принцип са предназначени за хора със сериозни заболявания като затлъстяване и диабет и целят удължаване и дори спасяване живота на много болни хора. За тях те не са лесно, а жизненоважно решение.
Хората сме лакоми и за нас е естествено да търсим преките пътища. Но както се казва - внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш.
