Джокович хич не е сам.
Каква беше първата работа на някои от участниците в "Островът на 100-те гривни"? Да ударят ритуално един кючек на ситния бял пясък и да изпеят "Не сме безгрешни, но сме истински".
Сякаш чалгата ще омагьоса целия филипински остров и на него оцеляващите ще се почувстват уютно като в сепаре на родна дискотека. Така дойде първата доза чист и концентриран криндж.
Стана ми неудобно, че тия хора вместо да потърсят вода и подслон, взеха да щракат с пръсти...
Не ме разбирайте погрешно, за момента, дори и само след два епизода, "Островът на 100-те гривни" е в пъти по-интересен от "Игри на волята".
Филипините, умопомрачителните им пусти брегове и потънали в зеленина хълмове са далеч по-впечатляващ фон за оцеляване от Дуранкулак. А Александър Сано и Диляна Попова са красив тандем буквално и преносно. Правилата на играта са по-интригуващи и вкарват повече тръпка.
Стратегията около гривните и печеленето им е по-интересна от въпроса в "Игри на волята", където най-големият дерт е кой ще спи в евтина къща за гости и кой - в още по-евтина фермичка из Северното Черноморие.
Тук всички спят на каквото са си постлали, ядат каквото са си извоювали и няма почти никакъв шанс отнякъде да бъде внесен чувал с вафли и луканки.
Почти да се получи риалити за оцеляване по западен модел иии...
Идва вторият криндж - кастингът, който след кючеците започна да бълва до болка познати интриги.
Алюзията за сепаре в дискотека някъде из дебрите на Студентски град съвсем се затвърди.
Да видим. Имаме привлекателни водещи с холивудска външност. Страхотна локация за снимки. Интересен сюжет, който няма нужда от продуцентско ръчкане. Защо тогава камерата трябва да се завира, точно когато тече поредната сочна сплетня или говорене зад гърба на другарчето?
Или в момента, в който участник е решил да споделя мъдрите, по негово усмотрение, мисли, че мястото на жената е в кухнята.
Много по-разумно щеше да бъде "Островът на 100-те гривни" елегантно да прескочи грешките на конкурентите си и да се фокусира върху играта, която, с малко желание, може да се превърне в увлекателен риалити трилър.
Третият криндж изниква в опитите за изкуствено противопоставяне, които дори и след режисура не успяват.
Клето ромско момиче вече два епизода се оплаква от дискриминация, но такава не виждаме. За да е още по-напечено, във формата влиза девствено хомосексуално момче - всички би трябвало да са шокирани, само че всъщност никой не обръща особено внимание.
Младите се оплакват, че са подценявани от старите, старите се тупат в гърдите, че още го могат... Банално и неловко, че чак нагарча! Като прегорен крем-карамел от оня ден.
Хайде няма нужда. Още има шанс "Островът на 100-те гривни" да не се превърне в Острова на стоте кринджа.
