Насред хвалебствените възгласи, подигравките, вицовете и бурния социален шум, един простичък, но исторически важен факт рискува да остане пропуснат.
С оставките на Нинова, Атанасов, Иванов, Каракачанов и останалите низвергнати лидери и техни лакеи, от българската политическа сцена си отива цяло едно поколение политици - хората, които бяха млади и мечтаеха в края на 80-те и началото на 90-те за нов, по-добър живот - било то социалистически или демократичен.
Това е поколението, което изнесе на гърба си Прехода с добрите и лошите неща. Това е и поколението, което ще понесе тежката присъда на историята заради своята обща неефективност и безпосочност. Това е поколението, израснало и възпитано в най-бляскавите години на Народна Република България - 1970-те.
В това поколение видяхме всичко - финансови опортюнисти и юпита от НДСВ през първите години на XXI век; (пишман)националисти, размахващи лозунги, основани на нарочно пренаписаната история, с която поколението е закърмено в своите детски години; желание за справедливост и "настигане на американците", но и желание за връщане към онези мъгливи младежки години - носталгията по онова простичко време, в което държавата и партията решаваха всичко вместо нас.
Сякаш в тези съдбовни години между 1955 г. и 1975 г. са се родили децата, които днес олицетворяват цялата ни нация - и по-старите, и по-младите от тях. Златните момчета, златните момичета, златните политици, златното поколение.
За съжаление, след тях обаче не остава злато, а друга субстанция, която също носи природата и мириса на това поколение, както и част от преработените им ценности.
Сега на новото поколение политици, родени между 1975 и 1990 г., ще се полага да почистят Авгиевите обори и да покажат какъв ще бъде новият облик на България, ако такъв въобще има.
Традициите и ценностите имат лошия навик да пускат дълбоки корени. Съвсем скоро част от подалите оставка могат да се върнат на бели коне в разнебитените си партии или да бъдат заменени от свои клонинги.
Причината за това остава тъжната истина, че докато в нормалните държави се гласува за бъдещето, в България продължаваме да гласуваме за миналото.
***
Текстът е взет от страницата на историка Александър Стоянов във Facebook с негово позволение. Заглавието е на редакцията.
