Красотата и привлекателността са субективни неща. Един харесва по-пълни, друг - по-слаби фигури, а модата на всеки няколко години завърта цикъла и налага нов модел на подражание.
Можеш да се чувстваш пълен и красив, а можеш да се чувстваш и пълен и непривлекателен.
Медицината обаче, макар да я смятаме и за изкуство, борави с точни критерии, мерки и теглилки. Когато става дума за тегло, мярката се нарича Индекс на телесната маса (ИТМ), който ясно и точно казва при какъв ръст какви килограми са здравословна норма.
Всичко под и над тях представлява повишен риск от заболявания и колкото по-далеч е теглото от нормата, толкова по-голям е той.
И ако развиеш хронично заболяване, няма как да се чувстваш здрав.
Ако се огледаме около нас обаче сякаш масово ИТМ се приема само за сведение. Модата, образите и внушенията от социалните мрежи, рекламите и медиите се люшкат от една крайност в друга и упорито подминават здравословната норма - и в килограмите, и в посланията.
Бързо скелетите и опасно слабите жени от корици и подиуми бяха заменени от plus size модели, дамски превръзки вече не се рекламират чрез фотошопирани непостижими красавици, а от девойки с доста наднормено тегло.
Бизнесът се усети, че е по-вероятно да си купиш продукт, в чийто модел се припознаваш, отколкото ако лицето му изглежда по недостижим начин, и бързо премина от един нездравословен образ към друг.
Стигна се дотам филм, пълен с емпатия към хората с наднормено тегло - "Китът", да бъде обвиняван в дебелофобия, защото Брендън Фрейзър не бил достатъчно натурално дебел за ролята на 300-килограмов човек.
От едно недопустимо и нездравословно отношение към хората с наднормено тегло - стигмата и "безволеви, мързеливи лакомници" - прекалено бързо преминахме към другата крайност - "обичам килограмите си и се чувствам супер в тях, а ако ми кажете друго, ме дискриминирате".
От дебелофобия сме се запътили към дебелоробия.
Колкото повече хора с наднормено тегло има около нас - а броят им расте според всички статистики - толкова повече и бизнес, и общество започват да се съобразяват с тях и да ги "включват".
И така трябва да бъде. Особено при затлъстяването става дума за комплексно заболяване и последното нещо, което би помогнало на страдащите от него, е да ги сочат с пръст и да им се подиграват.
Голямата част от хората с наднормено тегло не са такива, защото само ядат много и не се движат. За повечето килограми обикновено роля имат и генетични, и хормонални фактори, както и поведенчески и психологически такива.
Да съдиш и тормозиш хора с този проблем е грозно и непродуктивно.
Но е факт, че всички тези условности са съществували и преди 100 години, когато хората с наднормено тегло са били далеч по-малко.
Тоест има редица фактори от съвременния начин на живот - различни, по-калорични храни, лесен достъп до тях и намалена физическа активност, които допринасят за проблема и подлежат на контрол - както при обществените нагласи, така и при индивидуалното поведение.
Когато обаче обществените нагласи започват да се люшкат застрашително към пълно приемане, одобрение и едва ли не поощряване на наднорменото тегло - plus size моделът не стига че печели милиони, но и щастливо яде чипс и бургери - ни чака огромен проблем.
Липсата на критичен подход превръща наднорменото тегло в норма. Вместо да приемем, че дебелите са хора като всички други и не бива да бъдат унижавани и тъпкани, а насърчавани да живеят по-здравословно, много лесно минаваме границата.
Отвсякъде ни бомбардират послания, които ни карат да смятаме, че е нормално всички да са над нормата, а за отслабване и дума не бива да се продумва, защото е обидно и дискриминационно.
Ако едно дете вижда около себе си пълни деца, гледа реклами с пълни девойки и филми с пълни актьори, най-естественото нещо е да реши, че е нормално хората да изглеждат така. Ясно е какво следва - най-често за цял живот.
Индексът на телесна маса неслучайно е част от всеки профилактичен преглед. Той е безплатен и лесен критерий за оценка на здравословното състояние. Хората с ИТМ над нормата са с повишен риск от редица заболявания и той не изчезва, както и да представяме теглото им в техните и нашите очи.
Хипертония, сърдечни болести, диабет, костни и ставни проблеми, невъзможност за зачеване, по-голям риск от по-ранна инвалидизация и смърт - вероятността за всичко това нараства с всеки килограм над нормата.
И това как се правим, че изглежда този риск, не го намалява по никакъв начин. Точно обратното.
