Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Откъде-накъде Мъск ще храни гладните?!

Откъде-накъде Мъск ще храни гладните?! Снимка: БГНЕС

Светът е несправедливо място. В него живеят хора като Илон Мъск и Джеф Безос, които разполагат със състояние от стотици милиарди долари, летят из Космоса за удоволствие и сами не могат да обозрат какво точно представляват 200 милиарда долара, камо ли да ги похарчат.

И десетки милиони други хора, които буквално умират от глад, обикновено защото са се родили в страна, в която масово се гладува и нямат шанс сами да се справят с бедственото си положение.

И най-логичното и честно нещо изглежда едните да дадат малко на другите от неприличното си богатство, което така или иначе не им трябва. Обаче не го правят и по-бедната - и далеч по-голяма част от света, ги има за стиснати зверове и архизлодеи.

Затова и задочната престрелка между изпълнителния директор на Tesla Илон Мъск и шефа на Световната хранителна програма на ООН Дейвид Бийзли е особено любима тема на народните маси. Тя обаче е показателна както за космоса, който дели двата свята, така и за това колко сбъркана е планетата ни.

Почти никой не забеляза, че първоначалното заглавие по Си Ен Ен беше, че шефът на програмата за храните казва: "Малка група от свръхбогати хора може да помогне да реши световният глад". Именно на това Мъск отговори, че ако му се обясни как с 6 милиарда долара ще се реши въпросът, той ще ги даде.

Бийзли уточни, че заглавието не е коректно и че с парите няма да се реши проблемът, но ще се предотврати геополитическа нестабилност, масова миграция и ще се спасят 42 милиона души. На което Мъск отговаря: програмата да публикува предложенията и разходите си, за да може хората да видят къде точно отиват парите.

За да е още по-драматично, Бийзли напомня, че световният глад расте заради комбинацията от пандемия, климатична криза и военни конфликти. А особено първото направи свръхбогатите още по-свръхбогати, а бедните - по-бедни. И сега е време първите да дават.

Откъде-накъде и колко е достатъчно?

Ако Илон Мъск дари 6 милиарда, с които ООН ще осигури храна на 42 милиона души, той ще ги спаси от гладна смърт тази година. А догодина? Още 6 милиарда? А по-догодина, а останалите гладуващи, а жертвите на поредния климатичен ад след някой ураган, а хората, които страдат от потенциално лечими болести, но нямат лекарства, а нуждаещите се от трансплантация?

Дори да раздаде цялото си богатство и да дари единия си бъбрек, с какво по същество ще реши Мъск проблема с огромните неравенства по света, които стават все по-огромни? Как например ще спре военните конфликти, често породени от нужда за пазар за оръжие, произведено от богати страни, или от геополитическите интереси на същите?

А климатичните промени, които сеят и ще сеят все повече глад? Мъск все пак прави екологични коли, които - с всички уговорки, все пак не изискват изсичане на гори и съответно по някакъв начин е адекватен на един от основните проблеми в света на наравенството.

Мъск е ужасно неприятен и арогантен, но реално не дава своя дял за увеличение на въглеродните емисии. Ще стане по-симпатичен, ако се раздаде до цент, но парите му ще отидат в каца без дъно и гладните няма да намалеят. Освен това не е известно лично да се облагодетелства от нечия бедност - например чрез робски труд и експлоатация. Нито пък е наследник на подобни пари. Той просто е успешен в свят, който му позволява това.

И е напълно прав, че 6, 12 или 200 милиарда няма да решат нито един проблем на планетата, не и ако се спускат единствено като хуманитарна помощ. Тя несъмнено е нужна - милиони ще умрат без нея, но по-важното е устойчивото инвестиране на пари, така че тези хора да не гладуват цял живот, а не само тази седмица.

Нещо, което опитва да прави например Бил Гейтс. Не че и той е решил световните проблеми, но поне си купува по-добре опакована индулгенция и храни егото си по-префинено - не с изстрелване на ракети, а с подпомагане на нуждаещи се.

Защото въпросът със световната бедност не може да се реши от милиардерите или с отнемане и национализация на световното богатство. Това го пробвахме вече и не се оказа особено успешно. Няма как всички да сме равни и еднакво богати. Или бедни.

Нужно е справедливо преразпределяне на ресурсите и инвестиции в устойчиво развитие. Което е работа на политиците. И на този етап светът е абсурдно далеч от подобно общопланетарно съгласие и световен мир.

Защо ли? Обърнете внимание на това, което казва Дейвид Бийзли: парите на Мъск са нужни, за да се предотврати геополитическа нестабилност и масова миграция. Да се даде залък на гладните, за да си стоят по бедните си райони, вместо да тръгнат да търсят по-добър живот в богатите. Да се запази статуквото на неравенството.

Най-големият донор на Световната хранителна програма, между другото, са САЩ, следвани от Германия, Европейската комисия и още богати страни. А програмата осигурява огромни поръчки на фермерите и компаниите за доставки пак от тези държави. Това не е някакъв заговор, а просто начинът, по който функционира този несправедлив свят. 

Най-четените