Лято е, жега, върлува гореща вълна.
С всяка изминала година обаче реагираме все по-тревожно на този факт, сякаш се задава краят на света. Апокалиптични репортажи, оранжеви кодове, предупреждения и съвети - публиката се надъхва като за слизане на ада на земята.
И тъй като горещата вълна е част от по-обширно навлизане на топъл въздух в южните части на Европа, посланието и общото усещане вече стават зловещи - очаквани 48 градуса в Сардиния, 44 - в Андалусия, 41 - в Гърция, плюс 52 градуса нейде в Китай, 53 в Долината на смъртта в Калифорния, горски пожари, смъртни случаи и изобщо - изключително нагнетено положение.
Ако следиш само новините и социалните мрежи, стоейки у дома на климатик, оставаш с впечатление, че изобщо не бива да си подаваш носа навън, ако ти е мил животът.
После се престрашаваш и установяваш, че не е чак толкова страшно. Да, отвратително топло е, да - опасно горещо за рискови групи и хора с определени хронични заболявания, да - тялото ти усеща ефекта и хич не е приятно, и да - ако не внимаваш и се надцениш, можеш да си докараш топлинен удар.
Но не се оказваш изпепелен или анихилирал от досега с температурата на въздуха. Защото е 35-40 градуса - нищо, невиждано за България, и дори в последните 10-20 години се е случвало да има и още по-високи температури.
Неслучайно в народния ни календар има поредица от дни, наречени Горещници, които са през юли и бележат трите най-горещи дни в годината. По това време работата е забранена, включително и на полето, както и разнасянето на огън. Извън поверията практическата причина за това е очевидна - опасно е.
Да не забравяме, че в класическия разказ на Елин Пелин "По жътва" Бог е дал "страшна жега", а Пенка умира от слънчев удар - "Пак жертва!". Произведението е от 1904 година, а слънчев удар е малко вероятен при температура от например 28 градуса, ако ще и на полето да кипи усилна работа.
Просто на тази географска ширина летата са топли, има горещи вълни и това не е новина, на която да реагираме панически.
Защото пренатягането и прекомерната фиксация върху нещо не чак толкова необичайно лесно водят до неглижиране или отричане на реалния проблем.
Климатични промени има и това е факт, който може да се оцени с мерки и теглилки, а не със субективни усещания - средната глобална температура се покачва, ледниците се топят, нивото на океаните расте.
Това се случва и в България - устойчиво се увеличават и средногодишните температури, и летата с температури над средната норма.
Но, слава Богу, не става с ужасяващо скоростни темпове и със сигурност настоящата жега не е толкова страшна за физическото и психическото ни оцеляване.
Факт е също, че страната ни още не е била засегната от наистина екстремно време, каквото се наблюдава на други места от Европа - нито жестоки суши, нито страховити наводнения с десетки жертви, нито пък брутални температури - лете или зиме.
А също е факт, че това рано или късно ще стане - може би дори следващата седмица ще видим температури около и над 40 градуса. Но нe се случва в този момент.
Дали затоплянето на Земята се дължи единствено на обичайните климатични цикли на планетата, или и на човешкия принос - и до каква степен, е отделен въпрос. Независимо кой в коя теория вярва - мерките за охлаждане и ограничаване влиянието на жегите са едни и същи.
Неясната, но втръснала до смърт на всички мантра за намаляване на въглеродния отпечатък има съвсем реален превод, който далеч не се изчерпва с отказ от изкопаеми горива и лични жертви със съмнителен резултат - като например отказ от месо или самолети.
На микро ниво - град, дом, индивид, има доста неща, които могат да се направят. Повече зелени пространства и бели сгради, по-малко асфалт, бетон и коли, енергийна ефективност - това са само част от мерките, които може и да не спасят земята от затоплянето, но определено ще помогнат за охлаждането на градовете и жителите им.
И вместо да се вайкаме колко е топло или да се люшкаме в безплоден дебат има или няма глобално затопляне, в България е крайно време да започнем да се подготвяме адекватно за по-екстремното време.
