Чакам на светофара и разсеяно гледам как 41 тона се носят по релсите под формата на трамвай.
От унеса ме изтръгва настойчиво звънтене от въпросния трамвай, което би могло да вдигне и най-сънливата мечка от зимен сън. При по-внимателно вглеждане в пътно-релсовата обстановка установявам причината за данданията...
... пак някой пресича пред "железния кон".
В конкретния случай беше майка, повлякла детето си за ръка. Именно повлякла, защото ситното отроче беше стиснато за ръката и безмилостно влачено, докато трамваят се задаваше към семейството.
Макар че на мястото на майката ежедневно виждам и хора без деца, с по-малки деца, с по-големи деца, с кучета. И ако това не е достатъчно страшно, виждам и майки с бебешки колички, като обикновено току под идващите талиги на 41-тонното чудо са именно количките.
Уроците по безопасност на движението, в които се опява, че трамваят винаги е с предимство, явно не вършат работа. Нито пък спорадичните табели със същия предупредителен надпис. Нито металическото предупредително дрънчене на трамвая, огласящо половината квартал.
А засега липсва вероятността трамваите да започнат да пъплят по небето, за да не сгазят някого.
••• Защо трябва да си доста ..., за да те блъсне трамвай:
Може би на всяко кръстовище трябва да бъде инсталиран викач, който да крещи по околните, че пред движещ се трамвай не се изскача.
На по-любознателните викачът може да обяснява, че след като машината тежи над 40 тона и то без пътниците в нея, шансът да спира като ново "Мазерати" със спирачни дискове колкото семейна пица, е нулев.
Или картинно да им разказва какво се случва с човешкия организъм, когато трамвай мине през него, организма, като в песен на "Каризма".
Столична община на свой ред може да прояви поредната завидна прозорливост и да донатика всички пешеходци в подлези и тунели някъде под пътната артерия, за да опази безхаберниците.
Но има и трети вариант. Той звучи скандално, но ето го:
Всеки веднъж завинаги да си набие сам в собствената глава, че пред "железния кон" не се бяга.
Знам, знам, направо прозвучава кощунствено - как така няма да си пресичаме където си искаме, както си искаме, когато си искаме, а онзи зад контролния пулт на трамвая да му мисли?
Абсурд!
Абсурд, абсурд... докато един ден абсурдът не се превърне в мрачна статистика.
