Контактни групи и преговори за формиране на редовно правителство в 48-ото Народно събрание, отдръпване на лидерите и дори потенциалното пенсиониране на Бойко Борисов от политиката (ако останалите толкова настояват). Силна проевропейска ориентация, фокус върху войната в Украйна и решаване на належащите икономически проблеми.
Имаше защо да чакаме толкова за първи коментар от страна на ГЕРБ след победата им на изборите. Бойко Борисов излезе и даде реч, която звучи умерено, компромисно и разумно.
Кампанията мина и е време за примиряване с резултатите, постигане на компромис и управление в интереса на България и европейското ѝ бъдеще - това е в общи линии посланието на лидера на ГЕРБ, като той акцентира категорично силно върху желанието си да работи заедно с "Демократична България" (ДБ) и "Продължаваме промяната" (ПП).
Лидерът на ГЕРБ посочва, че предвид евроатлантическия профил на партията му, не иска да управлява заедно с формации като "Български възход" и "Възраждане" (в изказването му беше намесено и ДПС, но така и не стана ясно дали и Движението попада в същия кюп с другите две партии, предвид факта, че миналата седмица Борисов видя съвместно управление с ДБ и ДПС - б.а.).
До момента обаче и ДБ, и ПП отклоняват категорично възможността за коалиране с ГЕРБ за правителство, макар и с различни мотиви. Въпросът в случая е дали това предложение, което Борисов отправя сега може да ги разколебае. И по-важното - дали си струва те да го приемат и най-малкото да седнат на масата за преговори.
Признавам, лично от моята гледна точка на коментатор, аз смятам, че правителство, което е подкрепено от ГЕРБ, "Демократична България" и "Продължаваме промяната" е ако не най-добрата алтернатива в момента, то поне най-малкото зло.
Моето мнение е, че такова управление ще гарантира няколко години на стабилност, които да помогнат за това държавата да се възстанови от кризите, да държи относителна финансова дисциплина без прекомерни дефицити, да се грижи за растежа на икономическия растеж и да задържи европейския курс на България.
Страната ни има огромен проблем, що се отнася до инфилтрация на проруски сили в сферите на обществеността, политиката и националната сигурност, като това може да се реши от управление, което не демонстрира толкова сериозни залитания към Москва (или което поне се опитва да покаже проевропейска позиция).
Разбира се, подобно обединение на фона на цялата комуникация на партиите до момента, на всички крамоли, взаимни обвинения и т.н. е ако не невъзможно, то поне меко казано сложно.
За ДБ и ПП самата личност на Бойко Борисов е твърде тясно свързана с идеята за порочното управление на България, корупцията по високите етажи на властта и злоупотребите с власт.
От друга страна, за ГЕРБ лидерите на ПП и ДБ са примери за неуспешно и неумело управление. Да не говорим, че там още не са простили ареста на Борисов.
Електоратът на градските демократи много трудно би приел коалиция с ГЕРБ, защото според тях отстраняването на ГЕРБ от властта е незаобиколим фактор, когато става въпрос за борба с корупцията. А корупцията оказва влияние върху всеки един аспект от обществения живот у нас.
И все пак - никой не може да оспори, че в момента България има нуждата от работещо правителство и работещ парламент.
Пред страната ни стои задачата да приеме законите, които се изискват за получаването на следващия транш от парите по Плана за възстановяване и развитие, приемане на Бюджет 2023, както и редовното управление на страната.
Паралелно с това липсата на редовно правителство и честата поредица от избори, която води след себе си до възход на радикалните политически идеи, изпращат лош сигнал към инвеститорите за бизнес средата у нас.
Да не говорим, че сумата, която страната ни дава за провеждане на избори нараства значително за последната година и половина.
Съответно си заслужава двете формации поне да обмислят отправената от Борисов оферта.
В такъв случай на масата за преговори ДБ и ПП трябва да отидат с много ясно формулирани искания, които не включват конкретни лица и имена, а конкретни политики.
Двете формации трябва да имат и ясно начертани червени линии, които да не се пристъпват и да искат обвързващо коалиционно споразумение (ако въобще се стигне дотам).
Те могат да отправят конкретни искания, които ако не бъдат изпълнени, просто да доведат до край на преговорите. И така ще могат да предотвратят възможност ГЕРБ да си измият ръцете с тях като причина България да няма правителство.
Нещо повече - коментарът на Борисов по време на пресконференцията за евентуалното му пенсиониране отваря спокойно вратата и за подобно искане от двете партии. Щом той настоява за отдръпване на лидерите и заявява, че компромиси са нужни за гарантиране на стабилността на държавата, това да се поиска от него да гарантира думите си със собственото си оттегляне от политиката ще е ултимативната гаранция, че намеренията на ГЕРБ са истински.
Още повече - и двете формации ще пострадат електорално от такъв ход, логично е да поискат от ГЕРБ също да направят жертва в името на това общо управление на три политически сили, които си нямат особено доверие.
Именно липсата на доверие обаче е основният аргумент срещу подобна коалиция. Могат ли "Демократична България" и "Продължаваме промяната" да имат доверие на ГЕРБ? Ако питаме Христо Иванов, който веднъж вече беше министър в кабинет на Бойко Борисов, отговорът със сигурност ще бъде отрицателен.
Съдебната реформа, която той се опита да прокара като съдебен министър, се превърна в половинчато усилие, след като изведнъж премиерът не даде пълната си подкрепа за исканите промени в съдебната система.
Историята до момента показва, че който е бил в коалиция с ГЕРБ, след това не е прокопсал дълго в политическия пейзаж на България - разбраха го както в Реформаторския блок, така и Патриотите.
Да се влезе в правителство с хората на Борисов ще означава също така ДБ и ПП да оставят настрана всички твърдения за нощни шкафчета, кюлчета злато и т.н.
Те ще трябва да преглътнат идеята, че съдебното преследване на лидера на ГЕРБ няма да е на дневен ред, а съдебната реформа няма ще бъде проведена по начин, който да засегне пряко ГЕРБ.
Да не говорим, че такава коалиция наистина е компромис, който ще приседне в гърлата на твърде много от привържениците на тези две формации. За тях отстраняването на ГЕРБ от властта като част от борбата с корупцията е основен политически приоритет, а евентуалното обединяване с тях не е нищо друго освен предателство. Двете формации ще загубят много интегритет пред електората си с подобен ход.
Друг важен момент е самият формат, който Борисов предлага като форма на управление - експертно правителство, в което партийните лица ще заемат по-задна позиция. Подобен кабинет вече сме виждали в лицето на Любен Беров, а това не проработи особено добре за никого, освен за организираната престъпност.
Така че - на фона на всичко това, заслужава ли си да се плати цената за съставянето на едно подобно правителство?
Постигане на някаква стабилност в държавата срещу това да се пренебрегне важен момент в борбата с корупцията - кое е по-важно?
А може би въпросът е друг - ще могат ли ДБ и ПП да постигнат целите си и политиките си, ако изчакат следващ вот, когато и да дойде той? Или ще трябва да продължат да се борят с ГЕРБ, които на всичко отгоре изглеждат много по-подготвени в момента за победа на следващите (поне към момента) избори - тези за местна власт?
С други думи - способни ли са те да изолират ГЕРБ от властта, или присъствието на партията на Борисов вече е достатъчно твърдо? И за промяна на модела вече трябва да се мисли по други начини... Например със смяна на лидера им и поставяне на условия (и следене за спазването им) в едно общо управление.
Отговор на тези въпроси могат да дадат лидерите на намесените партии. Доколко той ще съвпадне с позицията на избирателите им, това е вече неизвестна величина.
