"Защо не се обръща същото внимание, когато мъж излиза с два пъти по-млада жена?!", въставаше срещу неотменната стигма Дженифър Лопес, когато всички хищно следяха връзката ѝ с 18 години по-младия танцьор Каспър Смарт.
Певицата и актриса е имала няколко забежки като "пума", излизала е с мъже много под нейната възраст и винаги се е възмущавала от вниманието към подобни разлики, които нямат значение в романтиката и любовта.
Сега обаче е омъжена за Бен Афлек, с когото са на една възраст. Децата ѝ са плод от брака ѝ с Марк Антъни, който е роден година преди Дженифър.
Да излизаш и да се забавляваш с някой с 10-20 години по-млад от теб е едно. Когато обаче се стигне до дълготрайно обвързване - друго, и неслучайно подобни връзки са стигматизирани, особено когато жената е по-възрастната, особено ако пък тя е над 40 и повече години.
Защото, при цялата условност на това понятие, те са извън нормата. Колкото и да се оплакват хората в тази ситуация - и най-вече жените, от налаганото върху тях клеймо, природата си е природа.
Тези жени чисто и просто вече не са фертилни или скоро ще престанат да бъдат. Нека забравим клишетата за любовта - в големия процент от случаите те просто нямат бъдеще с млад мъж в разцвета на силите му.
Той е във възрастта, в която е най-силен физически и най-годен да създаде и изхрани деца. Двете са свързани, естествено. Ако партньорката му не може да отговори на тази му потребност, вероятността връзката да продължи, е малка.
Затова и огромната част от браковете и дългосрочните съжителства са на хора на еднаква възраст - с разлика не повече от 8-10 г.
Неслучайно и хората сме измислили куп критерии за привлекателност, за красиво и грозно и обичайното възприятие за старостта е, че тя не е привлекателна (не говорим за секс, а за дълготрайно свързване с партньор).
Намираме бръчките и отпуснатата кожа за грозни, но това, което ни кара да ги смятаме за такива, е това, което те символизират - приключилата със стареенето възможност за възпроизводство.
Оттук идва и другата разлика, повод за недоволство от страна на "пумите" - защо всички се вторачват основно във връзките на възрастни жени с млади мъже, но обратното се приема с доста по-лека ръка. Когато 70-годишен дядо е с 25-годишно момиче, обидите и стигмата са по адрес на жената-използвачка и златотърсачка, но на мъжа се гледа почти с одобрение, с тихичко "евала" и силна доза завист от наборите.
Отново - макар и в по-малка степен, възрастен мъж може да бъде фертилен, за разлика от жена на подобни години, и такава връзка е по-естествена от обратното. Съответно в очите на колективното ни съзнание старите мъже не изглеждат толкова непривлекателни, колкото жените на същата възраст.
И, да, млади жени по-често предпочитат възрастни мъже с пари за сметка на тези без, но отново подсъзнателно освен нови цици и скъпа кола те търсят сигурност и обезпечаване на поколението си.
Лошото отношение към "пумите" не е стигма, сексисъм, ейджизъм, геронтофобия или някакво друго модерно понятие. Това е естествено поведение и защитен механизъм за нас, хората.
По сходен начин реагираме на всяко различие, мозъците ни са устроени така, че винаги засичат първо нещата извън нормата. Столетия политкоректност не биха заличили и променили естествената ни първосигнална реакция, когато видим човек с увреждане, с необичаен външен вид, с пол, държане и сексуалност, очебийно различни от мъж, жена и хетеро, и хетеро двойка с голяма разлика във възрастта.
Както казах, това е защитен механизъм - на подсъзнателно ниво различното е или опасно, или просто трябва да се страни от него. Хората сме стадни животни, живеем на групи, и природата ни е такава, че за да живеем добре, трябва да наподобяваме останалите от групата.
Което е и другата причина повечето хора да странят от отклоняващите се от нормата - не ги искаме за партньори, защото не искаме тяхната различност при собственото си поколение.
Може да сме еволюирали дотам, че да имаме отделен палец и свръхразвити мозъци, но хората си оставаме животни, в основата на чиято природа е оцеляването и възпроизводството.
И ако с помощта на мозъците си сме стигнали до идеята, че можем да приемем някак различните в името на благоденствието на стадото - аномалии се случват, то с възпроизводството нещата не стоят така.
Можем, и то с променлив успех, да си наложим да не изритваме и обричаме на гладна смърт психично болните, да показваме по цирковете хората с генетични отклонения и да пращаме в затворите хомосексуалните, но не можем да си наложим да се възпроизвеждаме с тях.
По подобен начин - с малки изключения - стоят нещата и с големите разлики във възрастта, особено в случаите, когато жената е по-възрастната, и то с много.
Самото налагане на стигма от страна на стадото (обществото) е предпазен механизъм за предотвратяване на прекалено чести неестествени връзки между фертилни и нефертилни индивиди, които биха могли да застрашат продължението на вида.
Затова и е нормално точно тази стигма да оцелява устойчиво дори в днешните времена, белязани от размиване на границите на толкова много други норми.
