Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сеирът свърши. Ами сега?

Сеирът свърши. Ами сега? Снимка: БГНЕС

Който се смял, смял. Който ревал, ревал. Делото "Амбър Хърд срещу Джони Деп" свърши, а с него и сеирът, който това най-добро риалити на десетилетието даде. Едни се радват на резултата, сякаш Деп им е най-добър приятел, други се радват още повече, сякаш те ще гушнат 13 милиона, а има - вярвате или не - такива, които страдат за Хърд.

Но какво наследство оставя това дело на съвременното общество, така обсебено и влияещо се от поведението на знаменитостите от екрана и социалните мрежи?

Кое е по-важното - бъдещето на кариерите на двамата и реакцията на Холивуд или влиянието върху обществените настроения, което публичното им взаимно омаскаряване даде?

Тук, за вас, разглеждаме и двата ъгъла:

Антония Руменова:

Това беше съдебен процес, на който му липсваха само скарите с кебапчета, за да напълнят картинката на обществения панаир "Джони Деп срещу Амбър Хърд".

Защото останалите елементи си бяха на място - сензационни записи на каруцарски обиди, снимки на припадналия от дрогиране с кокаин Джак Спароу, снимки на линийки от кокаин за допълнение и едно обвинение за използване на семейното ложе като тоалетна.

Едва ли някой е сънувал, че Амбър Хърд и Джони Деп са способни да спретнат толкова унизителен спектакъл пред очите ни и при това напълно безплатно. Но, хора, те го направиха. Само че на каква цена и дали тези шест седмици по изливането на помия един върху друг накрая няма да им излязат солено? 

Трябва да сте изключително наивни, за да вярвате, че публичният цирк беше само заради търсенето на истината и справедливостта и че в подбраните свидетели, доказателства и показания на потърпевшите няма скрити помисли. Като по-сигурно бъдеще в Холивуд и по-добро име пред студиата например.

За Амбър Хърд и Джони Деп тази битка беше въпрос на чест, но не толкова за мнението на хората, колкото за мнението на продуцентите, пълнещи сметките им с милиони, за които после да се съдят. И двамата искаха Холивуд пак да ги наеме след прочитане на съдебното решение. Защо иначе щяха да се изреждат експерти от индустрията, които да свидетелстват доколко двамата са навредили на кариерите си?

Бъдещите предложения за работа са всъщност голямата награда от цялото шоу и след като то приключи, изглежда, че няма победители, макар и Джони Деп да спечели съдебните заседатели на своя страна по въпроса с домашното насилие.

Актьорът пожертва много от достойнството си, за да стигне дотук, а в среда, в която имиджът е от съществено значение, не изглежда добре, когато търсачката на Google отвежда бъдещите му зрители до признания, че е удрял жена си, макар и инцидентно, и снимки, на които спи, полят с кофичка сладолед.

Тези изображения драстично ще ограничат филмовите заглавия, в които Джони Деп може да се появява, понеже, колкото и добър актьор да е, трудно ще пребори предразсъдъците за себе си, които процесът срещу Амбър Хърд създаде.

Отделно от това, по време на защитата си Деп запали моста към последния си голям франчайз. Трябваше да се чуят записи, на които казва, че се срамува от факта, че Джак Спароу ще е неговото наследство в киното. Трябваше, на скамейката и под клетва, да каже, че не би се върнал към "Карибски пирати", дори и ако офертата от "Дисни" е 300 милиона долара. И трябваше да признае, че не е гледал нито един от филмите си.

А колкото до Амбър Хърд, може да се каже, че свидетелските ѝ показания ще са последната ѝ популярна роля. След морето от негативни хаштагове, видно противоречие в собствените ѝ показания и неубедителното и изпълнение на съдебната скамейка, трудно някое голямо студио ще прояви апетити към нея.

Тя е като медиен COVID-19, който никой не иска да приближава, защото ще се зарази и следователно ще бъде отбягван.

Ирония е, че Джони Деп и Амбър Хърд застанаха пред света, за да говорят за домашното насилие, а предполагаемият бой беше най-малко впечатляващият елемент от цялото дело.

Единствената обективна истина за тяхната по правило изключително лична и интимна война е, че случилото се ще си остане в някогашната обща спалня на Джони Деп и Амбър Хърд. Само те ще знаят кой е прав и кой е крив, докато събират парченцата от кариерите си. 

Антон Биров:

Какви кариери, какви пет лева... Не това е важното след делото "Хърд срещу Деп".

Ако някой в Холивуд види възможност да изкара пари от съдебната "победа" на Джони Деп, естествено, че ще го направи. Ще вкара актьора в главна роля, че дори цял франчайз ще измисли, за да издои колкото се може повече банкноти от движението "С теб сме, Джонка", докато то още има инерция.

Да, Холивуд се влияе от общественото мнение, защото създава продукт за същото това общество. Когато Деп се оказа превърнат - правилно или не - едва ли не в герой, все на някой ще му светне, че от това може да се изкарат долари. И ще ги изкара.

Не това е интересното около двамата актьори. Няма значение дали и какво ще играят утре - най-интересните им роли се оказаха тези, които двамата играят постоянно между дублите пред камера. Станаха зрелище с истинските си лица, имена, живот.

Цялото дело за клевета е значимо заради друго - как жертва на насилие (но според казаното в съда и насилник едновременно с това) може да се превърне в "лошия" в очите на масовата публика.

Едва ли докато е пишела статията си за "Уошингън поуст", която стана повод за делото за клевета, Амбър Хърд е очаквала, че текстът ѝ - както и нейната собствена история - в крайна сметка ще навреди повече на жертвите на домашно насилие, отколкото да им помогне.

Думите ѝ доведоха до делото, а то привлече внимание не само върху действията на Деп във връзката им, но и върху нейните собствени. Твърденията за това какво тя е правила по време на този брак накараха дори по-скептичните да осъзнаят - в една връзка жената също може да е тормозещият, а мъжът - тормозеният. Или че процесът може да е двустранен.

Да се сочи само единият от двамата с пръст е безсмислено. Ако половината от свидетелските показания са верни, в тази връзка са се случвали потресаващи неща ту от едната, ту от другата страна. Само че Хърд беше тази, която първо вдигна плаката "Аз съм жертва!" и привлече внимание към техния конкретен случай на домашен тормоз.

Пропускайки всички онези неудобни за нея елементи, които се чуха като показания в съдебната зала, тя създаде публична трибуна, на която да бъдат изтипосани нейните собствени прегрешения и кирливи ризи (кафяви чаршафи, ако щете).

А от това се появи възможност да бъде обиждана, осмивана, демонизирана онлайн.

Така Хърд направи много лоша услуга на жените, жертви на насилие. Вместо да бъде тяхното лице, техният глас в Холивуд, онова място, към което все още се гледа като на някакъв съвременен Олимп, тя лепна огромна въпросителна над други сходни обвинения.

Делото показа, че винаги МОЖЕ да има и друга гледна точка. Точно тази капчица съмнение може да струва много по-скъпо от 13 милиона долара на други, истински невинни жертви. Може да им струва живота, ако вече не посмеят да вдигнат плаката "Аз съм жертва!", за да не бъдат демонизирани, осмивани, обиждани.

Най-голямата загуба не е финансова за Хърд, нито професионална за нея и Деп, а е за каузата на всички жертви на насилие. Начинът, по който се разви това дело - а то не трябваше да е така публично - позволи такава сериозна тема да бъде превърната в генератор на смешки.

   

Най-четените