Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Детето да беснее, докато пийваш сайдер? Кога ли ще е...

Призиви за връщане към нормалното има, но докато го има страхът, че нещо може да се случи с детето ти, е трудно това да се случи
Призиви за връщане към нормалното има, но докато го има страхът, че нещо може да се случи с детето ти, е трудно това да се случи

Помните ли добрите стари семейни уикенди? Онези дни, в които хващате децата и тръгвате накъдето ви видят, просто защото времето е хубаво.

Когато оставяте наследниците да беснеят на воля, докато се наслаждавате на слънчеви лъчи и на безгрижието да сте заедно и то далеч от дома. А децата на семейството, с което току-що сте се запознали, се превръщат в безплатни детегледачи на вашите, докато с новите си приятели доволно си пийвате сайдер и обсъждате световната политика или цената на картофите на пазара. 

Можем ли отново да се наслаждаваме на такова своеволие след всички предупреждения, на които се наслушахме дори сега - уж на финалната права от предизвикателството коронавирус?

Премиерът ни призовава да се върнем по-бързо към нормалното, а повечето мерки са в историята. Въпросът е как да стане това?

Семейните излети би трябвало да са идеалният начин да се върнем към нормалността и да се порадваме на живота, както преди.

Но засега тези идеи изглеждат по-скоро като предизвикателство, на което не всички са склонни да се подложат. Поне не и докато предупреждението, че всичко може да се повтори, все още е в сила. На този страх малко призиви за "връщане към нормалното" могат да повлияят.  

Освен това, вместо да се отпуснем и да тръгнем на път със зажаднелите за приключения деца, ставаме свидетели на това как различни места в страната се превръщат в огнища на зараза в момент, когато уж нещата вече са под контрол.

А родителите, вярвайте ми, са особено чувствителни към подобен род информации.

Така дори едно пътуване до някоя близка забележителност, за която няма информация да е била докосвана от вируса, реално вече не изглежда толкова разумно и крие риска да мине в постоянно къпане с дезинфектнат и викове "не тук", "не там", "не играй с това", "не пипай тая катерушка, не знаеш кой е кашлял върху нея" и накрая "абе я да се прибираме, че ми омръзна да крещя". 

Като червена лампа свети и ситуацията в някои съседки като Македония и Турция, които също се радваха на разпуснати мерки, но скоро се оказа, че трябва да затегнат нещата повторно. Тук е и страхът да не би да вземе да се прехвърли и към нас.

Всяко пътуване ще е съпроводено освен с обичайното приготвяне на багаж (което само по себе си е едно геройство) и с търсене къде е безопасно да се отиде, надежден ли е хотелът, в който ще отседнем и изобщо да отсядаме ли, или за пореден път да се задоволим с безопасната, но вече втръснала вила на село.

Родителите още дълго ще се питат и могат ли да оставят децата в детски кът, разумно ли е да ги пуснат по-далеч от хавлията на плажа или извън тентата над кемпера. Или все пак за по-сигурно да останат наблизо и за по-спокойно - загледани в телефона...

Не че хората не се опитват да се върнат към спокойствието на добрия стар семеен уикенд, в който просто се наслаждават да са заедно извън дома. Напротив, стремят се към това и се нуждаят от него.

Но след всичко, на което се наслушахме през трите месеци на изолация, било то и излишно преувеличено само за "стягане на редиците", в съзнанието на всеки загрижен родител още дълго ще свети червената лампа на предупреждението "по-добре недей, изчакай още малко".

Най-коментирани

Най-четените