Две нощи не съм спал. Сън не ме лови, пот ме облива и мрачни мисли тегнат над главата ми.
Причина за това са думите на депутата от БСП Валери Жаблянов, който от парламентарната трибуна се оплака от "електронния терор" на медиите, позволили ли си да снимат депутати без маски на работното им място - парламентът.
Не съм парламентарен репортер, след такива сцени ми се ще и никога да не бъда. Но съм съпричастен, все пак вече няколко години съм част от гилдията; тази безмилостна клика на аудио-визуални мъчители. Хора, които си позволяват да критикуват. (Как може, бе?) Хора, които следят за спазване на правилата дори онези, от които тези правила често идват. (Друга работа нямаме ли си?) Четвърта власт, която си позволява да забрави реда и че преди нея стоят други три. (Заради четвъртото място ли е тази завист, питам!)
Но злото никога не идва само.
Където има репортер със смартфон или оператор с камера, някъде зад него дебнат и здравни инспектори. Така заради репортажите за депутати без маски, столичното РЗИ поиска материали, с които да установи нарушителите в парламента и да ги глоби.
Срам! Накрая ще вземе да стане така, че заради журналисти да бъде бръкнато в депутатски джоб. А после - апокалипсис.
Не за друго колегите ви снимат без маски, уважаеми народни представители, ами за ваше здраве! Че нали за това са всички тези мерки - да се пазим взаимно от заразата, от лошото. По-важно е да се пази здравето, а едва след това джоба.
Нима не това е посланието, което мерките от последните месеци - ту валидни, ту отменени - отправиха към всеки български гражданин?
Ще прощавате за дискомфорта - както от обективите, така най-вече и от тези пусти маски, които очевидно някой очаква от вас да носите.
А глобата - тя е с възпитателна цел. Да се знае, че правилата трябва да се спазват от всички, иначе има последствия. Пардон - още не сме разбрали за глобени в парламента, така че можем да задраскаме "всички".
Трябва да се отбележи, че депутати от управляващите все пак скочиха да бранят от трибуната на парламента журналистическата чест и свободата на словото. Интересното е дали когато обективите и микрофоните са насочени към тях, пак ще постъпят така рицарски. Но това е само един от 111 незададени въпроса, на които не им се виждат отговорите.
Сега обаче клепачите ми натежават. Сигурно ме успокои спомена, че самият Жаблянов беше автор на декларацията отпреди две години, в която се защитаваше Народният съд като "необходимо и неизбежно" правосъдие. И ето отново народен съд - бил той и под формата на репортери, снимащи депутати без маска.
Може пък и да има такова нещо като карма... Да живеят правилата! И сладки сънища!
