Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спаси пешеходна София!

Бъдещето на градовете принадлежи на пешеходните зони и зелените площи, а не на километрите асфалт Снимка: Sofia-Code.org
Бъдещето на градовете принадлежи на пешеходните зони и зелените площи, а не на километрите асфалт

"Повече град за хората и по-малко - град за колите" - това е простичкото послание, което иска да предаде датският архитект Ян Геел, който се смята за пионер на модерното градоустройство. По мнение на професора урбанист хубавите пространства са тези, които позволяват хората да ги споделят едни с други.

Затова, казва Геел, съвременният град има нужда от повече зелени площи, паркове, площади и пешеходни зони.

По разнообразни причини посланията на Геел не срещат разбиране сред столичани.

Последният пример за разминаване във вижданията на датчанина и на част от софиянците е протестът срещу идеята на "Спаси София" част от ул. "Цар Иван Шишман" да стане пешеходна. Както посочва общинският съветник Борис Бонев, така или иначе 80% от трафика по отсечката се състои от пешеходци, а не от коли.

Да, "Шишман" е сред местата в София, на които може да се лепне клише като "сърцето на града". Улицата привлича столичани и гости на столицата със своите заведения, места за улична храна и малки, симпатични магазинчета и действително на моменти изглежда сякаш по нея коли не минават.

Затова и е напълно логично подобен район да бъде обособен изцяло в интерес на хората, които го посещават, и до голяма степен в ущърб на автомобилите. Същото може да се каже за немалка част от останалите малки централни улици на София.

Идеята центърът да се преориентира все повече и повече към пешеходците обаче се посреща "на нож", най-вече от живущите в квартала и част от аргументите им са напълно основателни.

Никой не иска да бъде лишен от достъп до дома си с автомобил, както и няма особено много привърженици на идеята цялата централна част да заприлича на "главната улица" на роден морски курорт или на "новата Витошка".

Европейският и дори българският пример обаче сочат, че бъдещето на градовете принадлежи на пешеходните зони и зелените площи, а не на километрите асфалт.

Идеята далеч не е на "Спаси София", но гражданската инициатива завива в правилна посока с настояването все повече централни артерии да стават пешеходни. Необходимо е само да се огледаме и да видим добрите практики, наложени в някои от най-красивите ни градове като Пловдив и Русе.

Там градският център е почти изцяло пешеходен, а Пловдив дава пример как може да бъде помислено за живущите в района с въведен режим на преминаване с пропуски. В центъра на Русе пък гледката на хора на велосипеди е толкова честа, че започваш да се чудиш дали случайно не си се пренесъл във Виена или Амстердам.

По на юг - в Стара Загора - също отдавна са забравили какво е да минават коли през централния градски булевард и гледат на старите снимки с автомобили и автобуси с усмивка и лека изненада. В нито един от тези градове хората не се чувстват ощетени, въпреки че често нямат възможността да паркират на две минути от входната си врата.

В София обаче любовта към придвижването с автомобил сякаш надделява над жаждата за зеленина и спокойна разходка без слалом между преминаващите коли.

За мнозина затворен за коли център не е синоним на "малко повече тишина, малко по-чист въздух, доста по-приятно място", а на "задръствания, нерви и обиколни маршрути". И вината за подобни схващания никак не е само у водачите, но и в неуредения градски транспорт и липсата на адекватна инфраструктура като удобни паркинги например.

Но ако посрещаме с мигновено отрицание всяка инициатива да направим центъра на София пешеходен, за да го спасим, европейският облик на същия този център все повече ще се губи някъде там, между автомобилните изпарения и клаксоните.

Най-четените