Ако има една държава, в която новата и модерна традиция на "Сухия януари" няма абсолютно никакъв шанс, то това е България.
Как се очаква да спреш с алкохола и да заложиш на по-здравословния живот дори само за месец, когато в българския традиционен календар януари е месец на празници, тържества и пиршества?
Като се започне от Нова година, когато се празнува Васильовден, премине се през Свети Силвестър на 2 януари, после дойдат Йордановден и Ивановден, за да стигнем до Антоновден и Атанасовден.
Като междувременно имен ден празнуват още Таня, Валери, Григор, Живко и Зоя в други дни от този пивък месец.
Дори човек с малко добри познати все ще има поне 1-2 близки, които ще почерпят през месеца за имения си ден. Ако има и някой и друг рожденик, партитата се редят едно след друго.
На имен ден не се кани и затова домакинството на всеки потенциален именик се е подготвило надлежно с храна и алкохол като за малка сватба.
Не че човек не може да откаже да пие в тази среда, но е просто адски трудно.
Отвсякъде те дебнат въпроси и коментари от рода на: "Ама защо сега не пиеш?"; "Да не си болен нещо?" и подмятания като "Хайде, само едно малко, колкото да си кажем "Наздраве!" или "Само едно де, ще ме обидиш иначе!" .
У нас сякаш да не пиеш е проява на лош вкус и лошо възпитание - домакинът се обижда, останалите гости те гледат съмнително, сякаш криеш нещо.
Всички сме чували тези шеги - че не можеш да имаш вяра на човек, който не пие, защото най-вероятно крои пъклени планове.
Вярно, че още римляните са го казали - "Във виното е истината", но това съвсем не означава, че във водата и безалкохолното се крият тайни и лъжи.
Но не е само до пиенето - трапезите също са пълни.
Всяка домакиня решава, че това е нейният миг на слава, когато ще получи признание колко хубаво ѝ се е получило киселото зеле със свинско, или пържолите с гъби, или печените картофи с наденица, или винения кебап или каквото там друго е сготвила.
Задачата на госта е да яде и да му хареса, независимо колко е тежка сипаната му храна и колко е тя като количество. И по възможност да поиска още една порция. Тук не става въпрос за гастрономически предпочитания, това е въпрос на чест и его.
Някой би казал: "Ами не ходи тогава по всички тези празници, имени дни и тържества. Просто е!". И донякъде ще бъде прав, но у нас, където все още родовите връзки са достатъчно силни, а приятелството крепне най-вече на маса, да не идеш на нечие празненство звучи лесно само на думи.
Затова масово в България през януари мълчаливо понасяме тежкото бреме на всички тези празници, като продължаваме да ядем, да пием и да се веселим, доколкото сили са останали.
Не защото искаме, а защото така трябва.
А после се прибираме вкъщи, гузно заобикаляйки кантара, и си казваме, че с малко повече фитнес до лятото ще наваксаме за извайването на тялото.
Черният дроб и сам може да се възстанови, веднъж щом тази поредица от празненства приключи. А тогава може даже и да се наспиш добре и да дадеш на тялото си така бленувания покой.
Защото понякога почивката е нужна повече след празници, отколкото след работа.
