Има една основна философия, която се изповядва у нас с особен ентусиазъм, и тя е, че винаги има виновен.
Ако се случи инцидент на пътя, някой е виновен. Ако човек се разболее, той си е виновен. Или някой друг му е виновен. Ако някой се спъне на улицата и се пребие, пак някой е виновен.
Всъщност обаче, понякога, макар и рядко, никой не е виновен и гадните неща си се случват по повеля на Вселената. Има нещо, което наричам "инерция на шита": животът има свойството от само себе си да става по-зле, но от само себе си да не става по-добре.
Ако трябва нещо да процъфти, да се развие, да стане нещо хубаво, човек трябва да положи усилия. Ако трябва да се върви към упадък, нещата си се случват от само себе си съвсем спокойно.
Тази "инерция на шита" е валидна и що се отнася до човешкото здраве.
До един момент може и нещата да си вървят нормално от само себе си, защото сме млади и генетично здрави, но от един друг момент нататък са необходими съзнателни усилия и волеви напъни, за да може тялото и психиката да се поддържат в някакво относително равновесие. Оставим ли нещата на самотек, има сериозна опасност преди да се усетим, да сме с кръвно налягане 210/190, диабет, изпопадали зъби, кожа на кратери, епично шкембе и три язви за разкош.
Тогава можем спокойно да кажем, че има виновен и това обикновено сме си самите ние, но да признаем вина е по-трудно, отколкото да извадим бяла акула с въдица с една ръка, затова обикновено хващаме вината, правим я на топка и със замах я мятаме по нещо друго, за да можем поне да спим спокойно, че не ние сме носителите на мръсната дума с "о", а именно отговорност.
Ето и някои от редовните виновници за влошаване на здравето, които го отнасят, когато нещата тръгнат "накъмто" зле.
Ковид
Без изобщо да омаловажавам сериозността на COVID-19 и без да ми минава през ума да го наричам Кромид-19, има доста хора, при които вирусът, който обърна света с краката надолу мина леко или дори безсимптомно.
Имам един познат, който в продължение на 25 години спазваше стриктен хранителен режим от кока-кола, вафли, шоколад, кокаин и амфети. От известно време обаче сърцето му започнало да "претупва" и се изморявал доста. Направи си тест за антитела на ковид и се оказа, че го е изкарал, без да разбере. Заключението му за причините, довели до това "претупване", беше "тоя ковид ми е*а майката".
Може и така да е, но все си мисля, че ако 100 години живееш на наркотици и шоколад, може и НЕ САМО ковид да ти влоши здравето. Кой знае...
Чернобил
Тъжната истина е, че през последните години патологиите на щитовидната жлеза са смущаващо чести при млади жени, а и мъже. Почти не познавам човек без Хашимото и има теории, според които радиацията, която изядохме и попихме през 1986 г., значително е допринесла за бума на този тип заболявания.
Благодаря ти, "беше си екстра по Байтошово време"! Никак не е изключено и ръстът на онкологичните заболявания да е свързан с аварията в четвърти блок на АЕЦ "Чернобил". Няма категорични изследвания по този въпрос.
Чувала съм обаче скандални твърдения за Чернобил, който бил виновен, че сме дебели, уморени и скапани. Може. Но се случва и да сме дебели, уморени и скапани, защото ядем предимно кренвирши с майонеза и последният път, когато сме се движили, е било на състезание по лека атлетика в седми клас.
Стресът
Когато навремето Ханс Селие* пише най-значимия си труд, "Стрес без дистрес", едва ли е подозирал в какво ще се превърне думата "стрес". Обвиняваме стреса за язвите, карциномите, паник атаките, депресиите, конфликтите, глобалното затопляне, катастрофите и каквото още се сетите.
Нека обаче едно нещо е ясно: стресът не е нещо, което се стоварва върху вас като скала от срутище край магистрала "Струма" и вие не сте негова жертва, обречена да стои и да го гледа как я мачка. Самият Селие казва, че умереният стрес не следва да се избягва, тъй като държи човека в готовност и активност и е един от начините да се справим с предизвикателствата на средата. Той посочва, че дистресът ("лошият" стрес) възниква, когато организмът няма капацитета да се справи с изисквания на околната среда.
"Околната среда" може да е новият ви шеф, предменструалният синдром на жена ви или собствените ви мъчителни екзистенциални търсения. Важното е, че има какво да направим, когато сме в капана на дистреса.
Можем да изградим т.нар. в когнитивно-поведенческата психология копинг стратегии (стратегии за справяне), можем да работим върху личностовото си израстване и да обръщаме внимание на духовното си развитие. Можем да се научим да медитираме и да се грижим за тялото и психиката си така, че когато дойде моментът, в който всичко се срине, да имаме капацитета да се справим с това. Нали разбирате, отново зависи от нас.
Планетите
Да, от време на време Меркурий се движи назад. Тогава го наричаме ретрограден и го задушаваме от чувство за вина за всички гадости, които ни се случват. Горкият Меркурий. Той просто се движи назад, по начина, по който Вселената му е задала. Не прави нищо лошо умишлено.
Тук, на Земята обаче, ретроградният Меркурий е набеден за главен виновник за всеки вирус, имунен срив, обрив, хипертонична криза и кокоши трън. Движението на планетите може и да оказва влияние върху здравето ни, но едва ли е способно да ни срине така, както можем сами да се сринем при наличие на достатъчно инертност и нее*ателност.
Разбира се, понякога хората се грижат за здравето си, пият смути от спанак и спирулина сутрин, тичат по 5 км за здраве, хранят се често и по-малко с домашно отглеждани зеленчуци, медитират редовно, ходят на йога, поддържат добри отношения с роднините си, не палят цигара, не консумират алкохол и ходят на профилактични прегледи на "целия организъм" на всеки 6 месеца. И получават инфаркт на миокарда на 38. Да, случва се, познавах такъв човек.
Но във всички случаи, ако сме малко по-внимателни към здравето си и малко по-осъзнати към отговорността, която носим за него, рисковете да рухнем ненавременно са значително по-малко.
И Меркурий няма думата.
