Главоболие, "парещи" очи и натрапчива нужда да движа глезена си в кръг - още от дете знам, че това значи температура.
Не се беше случвало от февруари насам и въпреки че напоследък се подготвях за този сюжет, всъщност се изплаших. Аз съм млад човек, на 28 години, няма място за паника. Имам 37.5, също лека суха кашлица, дразни ме гърлото. Болят ме мускулите. Не ми е известно да имам пряк контакт със заразен, но все пак това са симптоми на COVID-19.
За радост, работя от вкъщи. Живея обаче с още един човек, който няма същата възможност, затова не е у дома, не вдига и телефона си. За момента поне той се чувства добре.
Нека съм честна - ако ситуацията с него не беше такава, може би нямаше да звъня никъде и просто щях да се лекувам в изолация у дома.
Какво да правя? Обаждам се на личната си лекарка. Не се познаваме добре - преместих се при нея през зимата и съм ходила на преглед само веднъж. Не мога да разпозная гласа ѝ. Набирам номера. Вдигат ми.
- Да?
- Здравейте, имам симптоми - вдигнах температура, тресе ме и кашлям. Какво да направя?
- Нищо не може да се направи по телефона, елате в кабинета.
Разговорът прекъсва. Доста неочаквано. Глупаво или не, влизам в Единния информационен портал за коронавируса. В клипа, качен там, се казва В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не ходиш на място при личния лекар.
Може би трябваше да се обадя отново, за да обясня, но реших да направя друго - да набера някой от телефоните на РЗИ-София и да попитам и тях.
На сайта има общо девет горещи линии за въпроси, така че започвам да звъня наред - вдигат ми на последната. Обяснявам каква е ситуацията, какви са симптомите ми, отговарят ми, че трябва задължително да остана вкъщи, да се обадя отново на личния лекар и да поискам направление за инфекционист, което някой близък, неконтактен с мен, да вземе от кабинета и да остави пред вратата ми.
След това с него да отида във Военна или Инфекциозна болница, където евентуално да ми назначат PCR. Трябвало обаче да се обадя предварително, защото там е много натоварено и не се знае кога ще мога да отида. Имало възможност обаче въобще да не ми дадат направление.
Това повдигна някои въпроси - как ще отида във ВМА или Инфекциозна, след като имам симптоми, и не поемам ли риск, ако отида, а не съм болна?
Решавам да проверя и какви са възможностите за частни лаборатории. Обаждам се на една - мога да отида най-рано в понеделник следобед. В друга ми казват същото. Цената е между 100 и 130 лева.
Ако отида тогава, вече ще са минали общо шест дни, откакто съм проявила симптоми, което на практика обезсмисля подобно действие - ако PCR тестът ми излезе във вторник, вероятно ще трябва тепърва да остана в 14-дневна изолация.
Мисля си, че в този момент вероятно щях да се откажа, ако все пак не живеех с човек, който общува всекидневно с колегите си, доста от тях възрастни, и трябва да знае какво става.
Обаждам се отново на личната си лекарка.
- Да?
- Здравейте, чухме се по-рано. Не мога да дойда на място, защото все пак имам симптоми за коронавирус.
- Ама как ще идвате в кабинета с ковид?!
- Точно това казвам - няма. Обадих се на РЗИ, казаха ми да ви помоля за направление за инфекционист.
- Какво направление? Какво точно ви казаха?
- За инфекционист.
- А кой ще го вземе?
- Някой близък, който ще го остави пред вкъщи.
- Не знам... Добре. *мълчание, в което усещам, че пак ще затворят*
- Не ви ли трябва име или ЕГН?
- Ох, добре, айде, кажете го това ЕГН. При кой лекар сте?
Значи все пак може би разговарям с медицинска сестра. Диктувам го, веднага след което ми затварят. По всичко личи, че подобна ситуация е новост и липсва координация между джипитата и РЗИ. Освен това сякаш намират за излишно, че ги занимавам с това.
Възниква още един проблем - кабинетът скоро затваря, а на следващия ден има зелен коридор за консултации и ваксини за деца, тоест направлението няма да може да се вземе в близките два дни. Решавам все пак да се обадя във ВМА и да питам каква е процедурата и кога ще мога да отида, за да не се размотавам излишно. Вдигат ми.
- Здравейте.
- Здравейте, аз съм лице със симптоми, имам направление за инфекционист, какво мога да направя сега?
- Обадете се на личния си лекар.
- Вече говорих с него, имам направление за инфекционист.
- Добре. Ще ви пренасоча към кабинета, но е възможно да няма никой там.
Свободен сигнал. Няма отговор. Започвам малко да се отчайвам - по всичко личи, че ще стане трудно и няма да е скоро.
Пак решавам да проверя частни лаборатории. По някаква случайност в една от тях, която е близо до нас, има свободен час за следващия ден - единственият в близката седмица. Запазвам го.
Нощта е потна и трескава, започва още в 21:00 ч. и продължава на пресекулки до 8:30 сутринта.
Ставам, чувствам се по-добре. Екипирам се и отивам, организацията там е добра, сама съм и всичко се случва доста бързо. В сайта пише, че струва 90 лева, но в крайна сметка се оказва, че не съм разбрала, затова плащам 125.
Това се оказва и цената да разбереш дали си болен. Давам си ясна сметка, че не всеки може да си я позволи. Разбира се, този разход е непредвиден и за мен, но за един самотен пенсионер той не означава просто дискомфорт и известни лишения, по всяка вероятност той е непосилен. Без резултат от PCR пък няма как да те приемат в болница... И така нататък.
Иначе чакам. До 24 часа ще е ясно в коя графа на статистиката попадам. Усещането е странно: утре цифрите ще бъдат малко по-лични.
