Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зимна ваканция? Не, благодаря, пазя се за морето

А и няма ски вариант на Гърция... Снимка: Getty Images
А и няма ски вариант на Гърция...

Извънредната ученическа ваканция изненада неприятно повечето семейства у нас.

Малцина видяха в нея идеалната възможност да си организират хубава ски ваканция. За повечето родители това са просто 7 тежки дни, в които трябва да измислят какво да правят с наследниците, по възможност без малките да прекарат 168 часа пред екрана и без възрастните да "гърмят" отпуска и пари, предвидени за по-хубавите и заслужаващи почивка летни дни.

Двете са свързани - българите нямат масова практика за зимни почивки, затова и до някаква степен календарът на децата е настроен за заетост в училище по цяла зима - семействата нямат нужда от една неучебна седмица, в която да пътуват някъде.

За нас това изглежда напълно нормално, но в редица страни в Европа ваканциите по това време на годината са нещо свещено и почивката е задължителна.

В Швеция например тази почивка не е с фиксирани дати, обявява се преди началото на учебната година и всички семейства чакат този момент с мишката върху бутона "book". Ако закъснееш, места в курортите няма да има.

Защо тук няма култура на зимни ваканции?

Като начало - защото няма спортна култура. Не само за зимни, а за всякакви спортове.

И ако да идеш на море не изисква спортуване под каквато и да било форма (не е нужно да можеш да плуваш, за да идеш на плаж), то зимните почивки са характерни с това, че трябва да си в състояние да упражняваш някаква активност.

Защото просто иначе няма какво да правиш - не можеш да се излежаваш или мотаеш цял ден в снега, нали? А да отпускаш на леглото пред телевизора можеш и вкъщи.

При зимните спортове обаче има особеност, която допълнително усложнява нещата и е пряката причина за липсата на масовост при зимния туризъм - те са скъпи.

А в България - още повече, защото - парадоксално - у нас най-масов и предлаган е един от най-скъпите спортове - алпийските ски.

Така на зимна почивка се предполага да ходят хора, които имат парите и екипировката, за да практикуват алпийски ски. Няма по-евтини и достъпни за хора от всички възрасти варианти за зимни спортове.

Класическият спорт ски бягане просто не съществува у нас. Има няколко стари писти, от соц време, които не се поддържат - не просто не се обработват, за да могат да се ползват, но и за тях не се полага изкуствен сняг, което - предвид все по-меките зими - ги прави неизползваеми.

Доколкото ги има, пистите са професионални и на тях трудно биха карали начинаещи. Няма инструктори, няма дори и откъде да наемеш екипировка. А ски бягането е изключително масов спорт в редица други страни и огромната част от курортите предлагат и поддържат и такива писти, а не само за алпийски ски.

В България няма възможност и за кънки, или пък ски туринг. Предлага се, евентуално, ходене по високите части на планините, което отново не е за всеки и със сигурност не е за семейства с по-малки деца.

Така основното занимание при почивка в студения сезон остават алпийските ски... за който може да си го позволи.

У нас само цената на картата за лифт за 5 дни за един възрастен започва от 310 лв. и върви нагоре според курорта. Плюс поне 170 лв. за едно дете. Ако детето, че и възрастният, трябва да вземат уроци от ски учител или да наемат екипировка, сумата набъбва - в най-добрия случай 20 лв. на час.

И да не се налага да го правят, този разход е съществувал в миналото - докато се научат децата да карат ски, родителите е трябвало да плащат стабилни суми - цената за 5-дневно обучение на Витоша за едно дете тръгва от 400 лв.

Към всичко това прибавяме и разходите за хотела, за храна, за път и т.н.

И освен че сумата става поне двойно по-голяма от парите, които семейството би платило за почивка на море, спецификата на българските зимни курорти също изисква повече разходи.

Ако през лятото по Черноморието има по-голям избор за възможности и курорти за отсядане - можеш да си наемеш квартира или хотел за по 30-40 лв. на стая, а можеш да отседнеш в лъскаво място с още една нула, добавена към базовата сума, то в зимните курорти началната цена започва по-нагоре - поне 60-70 лв.

Така стоят нещата и с храната - на повечето от обичайните места през зимата евтини ресторанти няма. Качеството е отделен въпрос, но като цяло никой не обича чувството, което оставя у него разтворима супа от пакетче на цена 10 лв.

Също така през лятото човек може да избяга от подобни специфики и тарикатлъци, като добави още някой лев и иде в Гърция, но през зимата алтернативата Австрия, Италия или дори Франция е по-скоро за ски-маниаци.

Те успяват да постигнат приемлива цена на базата на лишения - храна от магазина и големи групи с коли, които наемат цели апартаменти. Това обаче са хора, които са там единствено заради ските, а не заради почивката и останалите ѝ компоненти.

Иначе е вярно, че с определени отстъпки и извън високия сезон цените на лифт картите на някои места из Алпите могат да са съпоставими с тези в България.

А тук комбинацията от високи цени и липса на по-подходящи спортове държи настрани една огромна група туристи - пенсионерите. За нас може да е невероятно да видим възрастен човек в зимен курорт, но в Европа това е правило.

Не че и за тях зимната почивка не е по-скъпа. Скъпа е, но там виждат повече смисъл да дават тези пари.

У нас - не толкова. Въпросът не е само в цените, дали лифтът наистина струва толкова и колко е маржът печалба. А в цялостното развитие на зимния туризъм и на ски курортите у нас, които традиционно, в извънпандемични времена, разчитат в голяма степен на чуждестранни гости.  

Под развитие, изглежда, все още се разбира основно появата на втора кабинкова линия на Банско и още хотели. Добре е обаче и самите курорти, и държавата, най-накрая за погледнат малко по-мащабно и да започнат да разширяват зимния туризъм в друга посока - не за още скиори, а за всички останали.

   

Най-четените