Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Седем идеи за леки разходки из Витоша

Малко чист въздух по не чак толкова познати маршрути Снимка: iStock
Малко чист въздух по не чак толкова познати маршрути

Толкова много почивни дни, а и след цялото празнично ядене и пиене - на човек му се приисква да се разтъпче до нещо различно от магазина или поредното гостуване.

Да подиша свеж въздух, да изгори някоя и друга калория и да добие малко тонус от леки упражнения в зимната природа. А и кога да се наканим, ако не сега - при толкова свободно време?

Витоша е на един хвърлей от столицата, но къде може да отиде човек, сред като на Алеко и Златните мостове е пълно с народ - нито има къде да паркираш, а и с такава навалица е по-скоро влудяващо, вместо освежаващо...

Спокойно - тази планина съвсем не е малка, а тук ще предложим няколко идеи за кратки, леки и не чак толкова популярни разходки из Витоша. Те са в по-ниските части и подходящи и за хора без опит и дори с деца и ви е нужен само лек начален импулс и подходящо облекло.

И то от гардероба ви - не е нужно да инвестирате в допълнителни дрехи, а само да знаете как да се облечете и какво да имате предвид за екипировката си.

От къде да започнем?

От прогнозата за времето, естествено. По принцип в по-ниските части на Витоша времето е подобно на това в София - ако в града е мокро, и там ще е, ако вали дъжд - и в по-ниското ще е това, ако духа вятър - в откритите части на планината ще е по-силен. Ако в столицата се топи сняг или е валял много дъжд - времето не е подходящо за Витоша.

На ниското разликата в температурите също не е толкова значителна - няколко градуса по-малко, така че ако в София е 5 градуса, не очаквайте люта зима малко по-нагоре. Но ако и в града е снежно - в планината е чудесно за истински зимна разходка.

Снимка: iStock

Как да се облечем?

В студено време и на открито важи с пълна сила правилото за обличане на слоеве - не е нужно самите дрехи да са възможно най-дебелите, много повече топлина осигуряват няколко ката, тъй като изолират и създават няколко прегради между тялото и външната температура.

При по-хладно време, под нулата, е важно най-долният слой да не е от памук - за предпочитане е термо бельо от вълна, особено мериносова, но и синтетични материи вършат работа. Ако нямате, и клин и тънка блуза като най-долен слой помагат, просто избягвайте памука, защото той задържа потта и дава усещане за студ.

Нататък продължете с колкото и каквито катове искате.

Това, естествено, се отнася и за чорапите. Ако нямате никакви подходящи спортни дрехи, които се мокрят по-трудно, можете да облечете градските - все пак отиваме на лека разходка, няма да качваме Еверест.

Важи и за обувките, като за всеки случай може да сложите в раницата парче найлон, което да мушнете между чорапите и обувките. Както и сух кат дрехи и чорапи - най-вече за собствено спокойствие. Пъхнете там и вода или чай - по възможност в термос.

Накъде?

Макар да е точно след Бистрица, село Железница изглежда коренно различно - не е презастроено, няма скъпарски палати, а само обичайни къщи с уютно пушещи комини. На площада в центъра има и чудесна кръчма тип класически "Балкантурист" - ресторант "Витоша". Но първо трябва да си я заслужим.

Най-популярната разходка тръгва точно от пътя, по който идваме от София, над центъра на селото, покрай река Железнишка. Лете е любимо място за бира и кебапчета, но през зимата е по-спокойно. Ориентир са и жълто-черните стълбове по пътя, които всъщност са зимната маркировка към Черни връх, който е на около 1300 метра по-нагоре.

Следвайте ги докъдето ви се разхожда, но след 10-15 минути ходене покрай реката ще стигнете до беседки и мостче, както и поляна. Ако времето е подходящо, тя е чудесна за игра, пикник, шейни и въргаляне в снега. От нея тръгва и долина край реката, а който иска да се понатовари, може да продължи по железните стълбове - скоро се влиза в гора и става стръмно.

Друг вариант е да се прекоси селото по основния път и да се стигне до разклона за Плана. Тук може да се завие вляво, към село Плана. В селото, на разклонение на главния път се завива вдясно към до махала "Турмачка". На 50 метра от махалата се намира параклисът "Св. Киприян", който - казват социалните мрежи, е и доста instagramable и е сред най-сниманите софийски обекти.

До параклиса има и беседка и се открива почти 360-градусова гледка.

От махала "Турмачка" може да се стигне и до нещо леко неочаквано - будистка ступа на просветлението, или монументален обект на почит с форма на пирамида или конус. Не кой знае какво, особено предвид обещаващото си име, но за разходка и околната гледка става.

А вместо към Плана можете да продължите още 200-300 метра по основния път - който по принцип води към Белчин баня и пътя Дупница-Самоков, и да отбиете на паркинг вдясно. Там е последната спирка на автобус 69, т.нар. "Царева махала" на Железница. Има и заведение. Точно покрай него тръгва път нагоре, към Витоша.

По него също може да се стигне до Черни връх, но след доста, доста ходене. Вие можете просто да го следвате - първо се минава през гора, а след това е открито и много красиво. След 20-тина минути изкачване пътят води до малък заслон, от който се открива великолепна гледка към Рила - в ясни дни. Наоколо е сравнително равно, но има и достатъчно стръмни участъци за шейни.

Снимка: webcafe

Самата пътека продължава към заслона "Синята стрела", който е на около час и половина - два от "Царева махала". Не е нужно да стигате до там, просто може да удължите разходката, докъдето ви е приятно - маршрутът е разнообразен, не особено тежък и с различни гледки.

Ако се върнем на главния път и продължим по него, се стига до село Ковачевци. В селото има отбивка вдясно към село Ярлово, от което се откриват страхотни гледки към Рила и Верила, а самото село в подножието на Витоша, на бреговете на река Паликария.

Тук вече сме от южната страна на планината, която - ако сте били там - е очарователна, особено в сравнение със северната, софийска част. От Ярлово може да се стигне до Черни връх, до местността Ярема, или да се направи разходка на юг, към Горна Диканя. Ако тръгнем към Ярема - от центъра на Ярлово по шосето към Ковачевци, ще стигнем до страхотна панорама.

След няколко минути по шосето се продължава на изток по асфалтираната улица покрай училище "Васил Левски". В края на селото се тръгва по черен път. Тук вече има гледки към Верила, Рила и Южна Витоша. За няколко минути се слиза в долината на р. Чегарица, където може да се направи пикник.

Снимка: webcafe

Следва Чуйпетлово, на половин час път с кола от Ярлово. Другият вариант, защото вече сме в Пернишка област, е през магистрала "Струма" и село Боснек.

Чуйпетлово е на високо - 1200 метра надморска височина. От селото се тръгва по пътя към Боснек, а след стотина метра - вляво, по черен път.

Влиза се в гора, минават се два потока и след не повече от час леко ходене се стига до местността Смильо, има и заслон, а на стотина метра е обширна поляна с прекрасни гледки. Оттук може да се продължи на изток до Ярлово, като пътят е спускане, а може и да се върнем към Чуйпетлово.

Ако сте стигнали Боснек, друг вариант е разходка до извора "Живата вода". Карайте през селото и следете за отбивка вляво, ако идвате от магистралата, и надпис ул. "Живата вода" на ъглова къща при пресечката.

Постепенно пътят става черен. Оставете колата и продължете през гората. Има маркировка, а след около час леко ходене се стига до каменна змийска глава, откъдето извира живата вода. Има и беседка и маси за отдих, а на около 100 метра - и пещера със същото име.

Завършваме обхода откъм юг с прекрасното село Кладница. До там се стига по пътя към Перник през Владая, като на светофара на Драгичево се завива вляво, по посока Рударци. Минава се през Рударци и следва Кладница.

Там може да оставите колата в центъра и да тръгнете нагоре по пътя към хижа "Селимица" - около 30 минути пеша, като километър след последните къщи на Кладница започва и много приятната "Пътека на здравето", която минава през планината, а не следва пътя.

А може да се качите директно с колата до "Селимица". Хижата е популярно място за разходка, а от нея тръгва пътека към Черни връх, като зимният маршрут е маркиран с железни стълбове и може да бъде следван, докъдето човек има желание.

А то, желанието, е най-важно. Приятна разходка!

   

Най-четените