След каруците по улиците, това, което най-много впечатлява чужденците, които попадат в София, обикновено е извисената точно над града Витоша.
В очите на повечето от тях сравнително голяма и висока планина буквално в града е невиждан разкош, който дава огромно предимство на местните за разходки, спорт, пикници и изобщо - ако бяха на наше място, гостите от чужбина биха прекарвали всеки уикенд сред толкова близката и даваща безкрайни възможности природа.
Така например правят жителите на норвежката столица Осло, до която се намира Холменколен, който не бихме нарекли планина, защото е висок 500 метра. В почивни дни там е черно от народ, който кара ски и шейни, а метрото в тази посока наподобява това в Токио - толкова е препълнено. Който не е на Холменколен, е в горите наоколо - на разходка или ски.
А тези хора дори не подозират, че на час-два път от София са и Рила, и Стара планина, а на още малко - и Пирин, и Родопите.
Ако се озовете в района на Алеко в хубав почивен зимен ден, на Златните мостове през лятото и дори на Мусала и Рилските езера през топъл летен уикенд, ще останете с впечатление, че българите много обичат да ходят по планини и го правят масово, защото е адска навалица.
Триста метра встрани обаче няма никой и е така в огромната част от планините и в огромната част от времето. Просто хората са струпани на шепа места и без номинално да са много, те са повече, отколкото мястото може да поеме.
Например в събота и неделя на Алеко е човешки и автомобилен ад, но реално данните на общината сочат, че месечно там се качват около 30 000 автомобила, което на фона на далеч над милионен град е нищожен брой.
Само че мястото не е пригодено и за три пъти по-малко коли. И когато пътниците им се струпат плътно в района на хижата и близката писта "Лалето", усещането е като в мол преди Коледа, а не като сред природата.
И така Алеко придобива изнервящия вид на нещо средно между "Витошка" и кочина. И повечето от "туристите" имат нужда от известно време за възстановяване, преди да се върнат отново в "планината" и блъсканицата.
Причините за тази странна комбинация от навалица на шепа места и пълна липса на хора на всички останали стотици, са две. Едната е липса на култура за физическа активност, особено сред природата, а другата - липса на инфраструктура и цялостна институционална визия за развитието на устойчив туризъм и спорт в планините. И двете са свързани, естествено.
Защо за българите не е толкова масова практика да ходят на планина, включително и на почивки, както например ходят на море?
Изборът е индивидуален - един ще каже, че му е студено, друг - че не обича да се катери из чукарите, трети - че не кара ски, четвърти откровено ще признае, че го мързи, но повечето ще отговорят, че просто няма какво да правят в планината.
Да, съществували само преди няколко десетилетия далеч по-спортни национални навици са замрели. Интересът към спорта и физическата активност се възпитава: ако семейството има обичай да излиза сред природата редовно, децата ще сметнат, че това е естествена част от живота; ако приятелите ни ходят на планина - за нас това ще е норма.
В общия случай тази култура отсъства и колкото повече я няма, толкова по-трудно е да се възроди.
А защо я няма? Мързел, невежество и злините на интернет са само част от обяснението. Няма я, защото планината е трудно достъпна, а възможности за спорт почти липсват.
До Алеко има път, но - абсолютно правилно - той се затваря в посока планината след 11 часа в почивните дни, иначе горе става нещо неописуемо и недопустимо.
Има лифт - Симеоновския, един от малкото оцелели на Витоша, но освен скъп - 10 лв. на възрастен и 7 лв. на дете, той е несигурен - постоянно спира и невинаги работи. Има и градски транспорт - един автобус, който е претъпкан и удобен само за хората от "Лозенец".
Така стоят нещата и с другата популярна дестинация - Златните мостове, само че там и лифт няма. Самото стигане до тези две части на планината е приключение, а последващото "прекарване" не е особено приятно заради навалицата, която кара ски, шейни и яде кебапчета. Как тогава да ходиш всеки уикенд и да водиш децата си там?
Това, което за толкова години е успяла да направи Столична община, е да пусне автобусите на малко по-чести интервали - през 20 минути. Което по никакъв начин не решава генералния проблем.
Естествено, природен парк, какъвто е Витоша, не може да бъде залят с бетон, за да има място за повече коли, а и не е това целта - точно обратното.
Логичното е да се пренасочи част от навалицата към места, където няма никой. Част от хората просто не знаят, че могат да идат и другаде в планината, включително и че са останали и работещи хижи, които не са собственост на олигарси, има дори и пътища до изходните точки.
Че не само на Алеко и Златните мостове има хълмове за шейни, възможност за разходки, бой с топки и въргаляне, а кръчма - на 5-10 минути шофиране или след малко ходене - хижа.
Да, с малки изключения, ски могат да се карат основно на Алеко и да, климатът е такъв, че сняг има само по по-високите части на планината.
Само че в България - и на Витоша, и в зимните курорти, това е единственият спорт, който се предлага, за целенасочено развиване да не говорим. И най-скъпият, неслучайно. И единственият дебат по въпроса за масовия зимен спорт, който се води у нас, е да има ли втора кабинка на Банско, както и още писти за ски. Но не и за развиване на възможности за други, обикновено и по-евтини спортове.
А какво, наистина, да правят стотиците хиляди българи, които не карат алпийски ски на зимна почивка?
У нас не са останали никакви възможности за ски бягане - изключително масов за Запад евтин спорт, почти не се предлага все по-популярният ски-туринг, човек едва може да си намери откъде да си наеме снегоходки или котки по курортите. Няма и възможности за спортове с лед - кънки, тубинг, шейни.
Училищните екскурзии също са основно за алпийски ски, които не всеки родител може да си позволи. И да, съществува нещо като зимен скаутски лагер, но не е в офертите, които стигат до училищата.
По подобен начин стоят нещата и през лятото, когато възможностите в планината също са огромни - извън преходи за напреднали и СПА, неща като по-леки турове, скаутски лагери, посещения на ферми, интерактивни музеи, конна езда, колоездене и дори гребане са почти неоткриваеми, да не говорим за промотирани и целенасочено развивани.
Защото и държавната политика - доколкото има такава, е съсредоточена върху морските курорти и алпийските ски в зимните. И огромен ресурс с огромни възможности за устойчиво развитие просто се пилее.
Защо пък трябва да ходим на планина и сред природата, ще каже някой. Защото е доста пряк път към здраве и пълноценен живот.
