Как се става богат? Всеки иска да е богат, да може да си купи всичко, да не се тревожи за сметки и разходи, да бъде щастлив и уважаван. Това е представата на повечето хора за богатството.
Идилия, в която нямаш никакви проблеми.
Тази представа е напълно измамна. Ловък рекламен трик, изкован в работилниците на социалните инженери в САЩ и плътно вплетен в т. нар. „американска мечта", която се превърна в глобална такава през последните десетилетия.
Стремежът към парите като ценност и към това, което може да се купи с тях като видим измерител на успеха, е в основата на консуматорското общество. Една система на безкрайно растящо потребление и съответно производство в свят с крайно ограничени ресурси.
Идеята за богатството не само кара хората да търсят начини да го постигнат, но и да харчат над възможностите си.
Каква е разликата между това да си богат и да изглеждаш такъв?
Никаква, поне в краткосрочен план. А „в дългосрочен план всички сме мъртви", както отбелязва Джон Мейнард Кейнс в „Трактат по парична политика" от 1924 г.
Думи, които изглеждат цинично, извадени от контекста си. Но Кейнс е човекът с може би най-доброто разбиране за икономиката в историята.
„Но този дългосрочен план е подвеждащ показател за текущите събития. В дългосрочен план всички сме мъртви. Икономистите си поставят твърде лесна, твърде безполезна задача, ако в този бурен сезон всичко, което успяват да ни кажат е, че когато бурята отдавна е преминала, океанът пак е спокоен."
В макроикономиката това означава, че държавата трябва да се старае да държи промяната на стойността на парите под контрол, както без особен успех се опитват да правят големите централни банки в момента. И в САЩ, и в еврозоната, и в Япония има поставена цел за ценова стабилност от малко под 2% годишна инфлация. Никъде промяната на потребителските цени не е дори близо до тази цел.
Какво биха значели думите на Кейнс в света на обикновения човек?
Парите нямат значение, важна е стойността.
Сега, близо век след написването на трактата, това вече е видимо ясно. Да погледнем ситуацията в България в момента.
Обемът на депозитите в банковата система е рекорден. Спестяванията на частния сектор - бизнес и домакинства - възлизат на близо 61 млрд. лв. по данни на БНБ. В същото време кредитирането е в застой и то при рекордно ниски лихви - както по кредитите, така и по депозитите.
Очевидно количеството - и дори достъпността - на парите не решава проблемите в икономиката. По същия начин стоят нещата и за обикновения човек. Финансовите му проблеми всъщност не са свързани с пари, а със стойност, икономически дисбаланси и правни неуредици.
Това, което прави един човек беден, не е липсата на пари, а ограниченията, поставени от самия него или от социално-правната система.
Парите, сами по себе си, не са нищо повече от парчета хартия, пластмаса или метал.
Те обаче служат за измерване на стойността на нещата и за обмяната на тази стойност. Всичко, което има стойност, може да бъде измерено с пари. Това обаче не означава, че стойността на нещата се прехвърля върху парите.
Когато купуваме от магазина, ние плащаме с пари, но всъщност разменяме една стойност за друга. От едната страна е стойността на нашето време и труд, а от другата, стойността на ресурсите, вложени в продукта, както и на времето и труда на хората, които са го произвели и са направили възможно той да стигне до нас.
Дори когато става въпрос за печалба от лотарията, парите нямат значение. Печелившият всъщност получава малки части от времето и труда на всички, направили залози.
Шансът да спечелиш е нищожен, но въпреки това много хора участват с надеждата да станат богати. И всяка публично оповестена печалба се превръща във фактически довод на вярата, че забогатяването по този начин е не само възможно, но и лесно.
Какво обаче става със спечелилите? Често техните истории нямат нищо общо с „американската мечта". Парите им или стоят в някоя банка, или биват бързо и безсмислено похарчени, оставяйки печелившите по-бедни и задлъжнели отпреди да ги сполети „щастието".
Те получават пари, но не и знанието как да създадат стойност и съответно тя се изплъзва между пръстите им.
Неслучайно в масовите игри на късмета повечето участници са хора със сравнително ниски доходи. Малките разходи за влизане и огромните печалби обясняват този феномен. Ако хората не мислеха за пари, а за време и труд обаче едва ли щеше да е така.
Игрите на късмета са всъщност още един начин на функциониране на потребителското общество. Не само в България, а навсякъде по света.
Ако политическата класа иска да контролира обществото, тя се нуждае от зависими хора. Няма по-лесен начин за постигане на това от икономическата зависимост.
Най-зависими са бедните. А бедността се постига най-лесно с лошо образование и други икономически лостове (субсидии за тютюнопроизводство, например).
Това не е теория на конспирацията, а естествен процес на разпределяне на власт.
Властта на политиците винаги е отнета или дадена от народа. За жалост, заради комунистическото наследство, в Българя този процес е доста по-дълбок.
Той създава маса от хора, които приемат своята икономическа зависимост и отказват да правят каквото и да е било, за да променят статуквото. По времето на комунизма тази маса е била зависима от държавата, а сега зависи и от частни интереси.
В страна, където 40% от населението живее на прага на бедността според официалната статистика, стремежът към лесно забогатяване логично е масово явление.
Хората не вярват в собствените си възможности, не вярват в държавата, не вярват едни на други, защото са зависими. Но вярват в късмета и всякакви суеверия, опитвайки се да се скрият от неприятната реалност на това, че не контролират сами живота и нямат истинска свобода на избора.
Въпреки че шансът за печалба в повечето игри на късмета е приблизително равен или дори по-малък от този даден човек да го удари светкавица (който е около едно на 300 000), хората продължават да опитват. Често - въпреки сравнителни ниските залози - харчат повече, отколкото могат да си позволят.
Наистина няма начин всички да сме богати, но е възможно да имаме достатъчно средства, за да сме независими.
Това е въпрос преди всичко въпрос на промяна на мисленето. Когато става дума за богатство, трябва да мислим за стойности, а не за пари.
И при бизнеса, и при работата не са важни парите, а стойността, която създаваме. Има само един възможен начин за забогатяване и това не са игрите на късмета. Как се става богат?
Отговорът е - като увеличиш стойността на времето и труда си за останалите хора.
"Отговорът е - като увеличиш стойността на времето и труда си за останалите хора." - Лесно е да се каже, а и трябва и за това да си наясно как. Това, което забелязвам като тенденция сред приятелите и познатите ми е, че тези, които са имали кредити, без значение големи или малки, се въздържат да теглят нови, колкото и трудно да им е да се справят с месечните си доходи. Дори споделят, че не биха изтеглили кредит никога отново, разбира се, ако имат избор. Това е скромен опит да бъдат или поне да чувстват, че са независими, а не роби на банките.
За да станеш богат ,трябва да работиш за себе си. Трябва да инвестираш в активи и да се отърваваш от пасивите. Да влагаш пари в средства за производство- те носят пари. Да не си губиш времето, докато се моткаш , друг ще завладее пазарен дял. Ще прозвучи еретично, но образованието, противно на някой убеждения , не е път към богатството. Защо? Повечето високообразовани хора работят за някой друг. Инвестирали са пари, не в средства за производство , а в плащане на семестри, квартири , купони и прочие. Губили са си 5 год. времето в образование, а други са градили 5 год фирма , структура, намирали са пазари и партньори. Пример от реалният живот: В началото на 1990, когато започна да се гради капитализма, мой познат започна да купува стругове, бяха на безценица. Нае помещения, назначи стругари пред пенсия, почна да продава детайли и се замогна. Друг познат започна да учи, след 5 години стана инженер и в момента работи като началник технически отдел и обучава младежи да работят на стругове с cnc. Взима голяма заплата , ама си е работник на първият. И добре ,че са приятели от детинство, иначе сигурно досега да е емигрирал. Та така....
Точно така Джони. За да станеш богат, трябва да направиш така че други хора да работят за теб. Което не изключва уменията - маркетингови, управленски, предприемачески и т.н.
Със крадене, безскрупулност, безмерна алчност.
Благодаря Ник Кор и Джони за курвенската откровеност.Не да работим заедно а други да работят за нас.Маркс бил прост.Какво беше това експлоатация.На природни ресурси включително и на човешки такива.Демократична ценност.
Никкор и Джон са дали реален отговор на въпроса, под който е публикувана статията. И в това не виждам никаква "курвенска откровеност". Може би с едно допълнение, за недоразбралите - когато други работят за теб, това не означава, че ти стоиш със скръстени ръце. Даже е най-често обратното - ти работиш дори повече от тях. Не си спомням, Маркс да е давал рецепти за забогатяване, но това не му беше хобито.
"Богат" е доста разтегливо и относително понятие. Така, както е използвано в заглавието обаче, най-вероятно ще се асициира с "много богат". Толкова, че да гарантира присъствие в състава поне на единия процент. Ако е така, ето какво е необходимо според мен, за да бъде човек толкова много богат: 1. Да не познава себе си и по тази причина да не е наясно какво точно иска. В такава ситуация е естествено да иска всичко, за да не би да сбърка някъде или пък да не се мине. А за това наистина са нужни колосални количества пари. Т.е., с това условие се решава най-важното, а именно - мотивацията да бъдеш много богат. 2. Да не става за нищо и да не може нищо, освен да е сладкодумен и с приказките си да склонява други да работят за него, докато те са убедени, че работят за себе си. 3. Липса на каквито и да било морални задръжки, а на тяхно място - подходящ арсенал от лозунги за права, законност, трудолюбие и пр. Тук трябва да се внимава, защото спазването на даден закон не зависи от самия закон, а от морала на човека. 4. Образованието е предимство, макар че не е задължително. Ако нещо се случи с водопровода на къщата ви, ще ви трябва все пак образован човек, специалист, а не крупния инвеститор, собственик на "Бръм Брън и Дрън Интернешънъл", примерно. Мисля, че горните условия горе-долу изчерпват най-важното, за да бъдеш много богат. А, сетих се и едно друго условие - да бъдеш в точния момент на точното място. Горните условия не важат за далеч по-малко богати /да ги наречем - сравнително заможни/ хора, тъй като те обикновено са собственици на малки фирми, на някакъв фамилен бизнес. Ако имат наети работници - работят наравно с тях. Обучават ги, защото в такива случаи собственикът е специалист или майстор. Показва /а след това наказва /.
Благодаря JB. Шами не се обиждай, но такъв е животът. Несправедлив, но все пак прекрасен. Важното е да намерим това което ни харесва да правим и да се занимаваме с него. Малко хора имат това щастие разбира се. Но ако само хленча как ме експлоатират - което акционерите и директорите на компанията в която работя несъмнено правят - ще прекарам живота си в тъга и нещастие. Ето ти още един начин да забогатееш. Трябва да правиш нещо което имено богатите са готови да купуват. Със сигурност ще станеш богат колкото тях.
Продажба на наркотици и оръжия на едро.
Има една уловка в горното, , никога няма да сте богати, ако нямате свободно време, така завършва статията, да работите повече и по-дълго време, и тогава сте роби, добре платени, но роби, а може ли роб да е богат? Не разбира се, колкото и пари да имате в банковите си сметки, защото сте дали (взели са ви) времето, а то за разлика от парите не се натрупва, не се олихвява, не се запазва за по нататък. Схващате ли колко са измамни либерастките теории, като горната, за какво са ви пари, ако нямате време да ги похарчите, или просто да живеете? С тези лъжи ви будалкат истински богатите хора, а те имат много свободно време, наистина много, защото никога не са работили, те са богати, защото ограбват нас.
Така е, Прякоре. А тая схема, на която се гради икономиката ни е от поне 20-на години. Тя се изразява в следното: - Обади се и спечели-и-и-и! - Какво-о-о-о? - Обяд за двама-а-а-а-а! - Къде-е-е-е-е? - В закусвалнята на автогара Ю-у-у-у-г! - Е-е-е-е-е! Супе-е-е-е-е-р! Ще се обадя сега-а-а-а! Веднага-а-а-а!
Докато е донякъде забавно да чета коментари на хора, които надали са богати и надали някога ще станат богати, относно това как се ставало богат, също ми се струва и доста безсмислено, точно както мнението на евнуси относно това как се прави секс.
По всичко изглежда, че ти си един богат евнух.
Прасчо на мен невярва, ще повярва ли един велик американец: “ Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи… Тяхната най-вредна лъжа е, че за всеки американец е лесно да забогатее. Те не искат да признаят колко е мъчно да забогатееш и затова онези, които нямат пари, обвиняват себе си и само себе си. Тяхното вътрешно чувство на вина е богатство за богатите и силните, които правят все по-малко за бедните, лично или обществено, от коя да е друга управляваща класа, да кажем, от Наполеоново време насам." Кърт Вонегът, Кланица 5
Harry, именно тук е съществената ралзика между теб и мен - ти имаш нужда да вярваш в нещо, в някой. Аз нямам. Не вяр.. ъъ.. невярваш ли? Май не. Затова и я търсиш у мен. Търсиш собствената си слабост и, по необходимост, дори я виждаш.